Генетика на Поведението

cynology    преди 116 месеца
1
През 1869 г. излиза от печат книгата на Francis Galton (1822-1911) "Наследствена гениалност: изследване на нейните закони и значение". Ученият предполага, че хората, които се открояват с умствени способности се откриват по-често сред родственици на същите такива хора, отколкото сред населението въобще. Той разработва методика за оценка остротата на обонянието, зрението и осезанието, време за реакция на паметта и нейния обем. Galton въвежда в статистиката редица понятия между които и широко използваното - "корелация". През 1883 г. той предлага методика за изследване на близнаците за изясняване относителното влияние на генотипа и средата. След публикациите на Galton започва бързо развитие на проучванията относно генетическата основа на поведенческите признаци.

По-голямата част от изследванията на Galton се основава на представата, че фенотипното сходство между родствениците се определя от общите им генотипи. През 1918 г. Fisher публикува статия, в която изразява възможността да се предсказват корелациите между родствениците въз основа на теорията на Мендел.

При проучванията си от гледна точка на бихейвиоризма Watson (1930) убеждава много психолози, че развитието на поведението не се определя от генетични фактори. Твърдото отстояване на подобна позиция става причина теорията за разделяне на наследственост от околна среда да е господстваща до шестдесетте години на ХХ век. Въпреки наложилото се твърдение, няколко години след Watson в научните среди (Humphrey и Worner, 1934) се появяват публикации, в които се посочва, че отбранителното поведение при кучетата е наследствено обособен признак. Страхът от силни тактилни дразнители и страхът от силни и резки шумови дразнители са самостоятелно изразени наследствени признаци, но до голяма степен са зависими и от условията при които протича животът на кучето. Различните породи кучета реагират по различен начин на дразнители, причиняващи болка (Whithney, 1947). Освен горното твърдение Whithney посочва резултатите, които е получил при кръстосване на гончета, преследващи дивеча лаейки с гончета, които не лаят по време на преследване. Кръстоските, получени в първо поколение преследвали дивеча лаейки. Във второ поколение при гончетата настъпвало разпадане на лаещи и на нелаещи по време на преследване. Независимо, че способността да се лае по време на преследване на дивеча се унаследява доминантно, характерното за гончетата чисто, ниско и мелодично лаене не се унаследява от получените кръстоски. През 1930 Marchlewsky посочва че търсенето на дивеч с вдигната глава (т. н. "висок нос") се унаследява доминантно. През 1932 и 1947 Whitney представя данни, че този маниер на работа при кучетата се унаследява като непълно доминантен. Според Marchlewsky немските птичари (курцхаар, драдхаар, лангхаар) преследват дивеча лаейки, подобно на гончетата. Този лай се явява рецесивен по отношение на мълчаливото преследване на дивеча, характерно за английските пойнтери. Силно изразената при пойнтерите "стойка", която заемат пред дивеча, частично доминира пред не така добре изразената "стойка" при немските птичари. Според Whitney инстинктът за лов на птици от страна на птичарите доминира над отсъствието му при гончетата и при кучетата от други породи. При проучвания на Whitney с кучета, обичащи да се къпят и да плуват (нюфаундленди и спаниели) е установено, че този стремеж към водата доминира при кръстосване на кучета от посочените породи с такива, които нямат изразена склонност към вода.

Като наука, генетиката на поведението се обособява от началото на 1960 г., когато Fuller и Thompson публикуват "Генетика на поведението". В нея са представени както историята на изследванията на поведението и умствените способности на човека, така и данните, които свидетелстват за влиянието на гените върху поведението.

При изучаване наследствеността на поведението се използват класическите методи на генетиката. Съешават се кучета с различно поведение и се проучват техните потомци от първо (F1) и второ (F2) поколение, а така също и потомците, получени при възвратно кръстосване (беккрос). Проблемът, който възниква е в избора на животни за генетически анализ. Предложеният от Грегор Мендел (1822-1884) хибридологичен анализ, чрез който се установяват закономерностите за унаследяване на признаците, се свежда до няколко основни положения:

- кръстосване на чисти родителски форми;

- избраните за кръстосване форми се различават по добре изразена алтернативна проява на всеки признак;

- кръстоските се различават по двойки контрастни (алеломорфни) признаци;

- извършвано е проучване на междусортови, а не на междувидови хибриди, поради което картината за унаследяване на признаците е по-опростена;

- проследявано е унаследяването на качествени признаци, които са по-просто детерминирани и фенотипната им проява почти не зависи от условията на средата;

- проследявано е разпадането на признаците независимо един от друг.

Нашето мнение е, че генетиката на поведението на кучетата (въобще, на висшите животни) не може да бъде изучена чрез прилагане хибридологичния анализ на Мендел. Ние препоръчваме при изследвания по отношение генетиката на поведението да се прибягва до използването на индивиди от инбредни линии или на такива, които са отбрани въз основа на различия в произволно избран поведенчески признак (агресивно куче - страхливо куче, куче холерик - куче флегматик и т. н.).

От момента на образуване на зиготата започва да се реализира получената от родителите генетична информация. Зародишът попада под влияние и на външната среда, която първоначално се предава от организма на майката, а впоследствие започва да действа директно. Последващото изявяване на свойствата на генотипа протича под влияние на константното въздействие на средата. Това дава основание да се направи извода, че "поведението на организма на всеки етап от онтогенезата е фенотип от вродени и придобити компоненти" (Тосев, 1982).

Много от поведенческите признаци се контролират едновременно както от голям брой гени, така и от много фактори на околната среда.

Различните породи кучета се характеризират с различни поведенчески признаци. През 1965 г. Scott и Fuller публикуват някои от резултатите на многобройните си изследвания. Учените сравняват поведението на кокер спаниели, басенджи и на техни приплоди, получени в резултат на различни форми на реципрочно и възвратно кръстосване между двете изходни породи. Кученцата от породата басенджи са "по-диви" спрямо своите връстници от породата кокер спаниел. Поведението на кученцата от първото кучило (F1) e подобно на поведението на техните родители. Определя се от единичен доминантен ген, контролиращ "дивостта". Способността към послушание при кокер спаниелите се контролира от единичен рецесивен ген. При женските басенджи разгонването е веднъж в годината, през пролетта. При кокер спаниелите, както и при по-голямата част от европейските породи, разгонването не женските е през шест месеца, независимо от сезонността. [Сезонноста на разгонване двукратно в годината през шест месеца е оспорвана от много учени. Доказано е, че при някои породи (наши проучвания с немски овчарски кучета) тя е през около 4 до 5 месеца. бел. на авт.]. Естралният цикъл при женските басенджи се контролира от единичен рецесивен ген. Изводите, които правят двамата учени са, че изследваните от тях признаци при кучетата се контролират от един или два гена.

Фактът, че такива сложни признаци на поведение се контролират от толкова малко на брой гени изглежда странен и като че ли в противоречие на изказаното от нас по-горе мнение. В случая трябва да се отчете, че двете породи кучета са отглеждани продължително в изолирано състояние, и са подлагани на интензивен изкуствен отбор. По всяка вероятност по този начин се сформира генотип, който е хомозиготен по отдели признаци, така че вътре в породата разпадането е незначително.

Трудно може да се прецени за всеки отделен случай до каква степен поведението на организма е генетически детерменирано и доколко то е резултат от действието на средата. Едно и също въздействие в един и същ период от развитие на организма може да предизвика разнопосочни ефекти при организми с различен генотип. В "Очерки по генетике поведения" Трут (1978) пише за експеримент, при който се прилага процедурата "хендлинг" (метод на изследване, при който зайци или мишки се отделят от майката за определен период от време; от англ. handling - манипулиране). При прилагане на хендлинг на мишки в млада възраст при линия, характеризираща се с голяма агресивност, агресивността се понижава. При линия със слабо изразена агресивност, агресивността се повишава. Генотипът има значение за биохимичните, морфологичните и поведенческите промени в резултат от ранното въздействие на средата. В същото време ранният опит влияе не само върху морфологичното и физиологичното развитие на различните системи на организма в по-късния онтогенетичен период, но и за по-пълно реализиране на генетичната информация. Лопатина (1975) посочва, че нервната система регулира процесите на развитие на хромозомно ниво. Тя е водеща в регулирането на наследствената информация. Същевременно по принципа на обратната връзка има нервнохормонален контрол над функциите на генетичния апарат.

Индивидуалният опит, който кучето придобива през ранното си онтогенетично развитие под формата на повишена ориентировъчно-изследователска и условно-рефлекторна активност и хормонална промяна, влияе съществено върху регулирането на наследствено обусловените и присъщи за него адаптивни поведенчески реакции.

Наследсвените фактори играят голяма роля при формиране на отбранителното поведение при кучетата. В процеса на унаследяване потомците не приемат отбранителното поведение като цяло, а само определени норми на реакция на организма. Условията на средата влияят само в рамките на генотипните норми на реакция. Проявата на отбранителната реакция при кучето е в пряка зависимост от възбудимостта на нервната система. Колкото по-възбудима е Централната нервна система в даден момент, толкова по-силно е изразена отбранителната реакция.

Проучването на генетиката на поведението на кучетата е от голямо значение, тъй като способността към заучаване, запомняне и възпроизвеждане на желани от човека команди и действия в много случаи е наследствено обусловена.
cynology    преди 116 месеца
1
Д-р Иън Дънбар, обяснява защо кучетата нападат !
Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме „бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.