Избрани
Ветеринарен център Свети Антим преди 136 месеца
2
Представителите на тази порода, са най - малките сред декоративните зайци. Имат изключително симпатично изражение.
Очите при белите зайчета, могат да бъдат червени ( при албиносите ) или сини. Ушите са къси и изправени, а тялото им е компактно. Козинката им е къса и гъста, с различна разцветка - черен,син,шоколадов,стоманено сив и др.
Темпераментът на тези малки сладури се отличава с това, че са много любвеобилни, любопитни и игриви. Тези зайчета са една от най - желаните породи, за отглеждане като домашни любимци. Вниманието, което човек им отделя, ги научава да търсят човешкия контакт подобно на кучетата и котките.
Диетата на Холандското Джудже е доста специфична, тъй като то има чувствително храносмилане. Малките зайчета до 6 месечна възраст не бива да бъдат хранени със зеленчуци, а за възрастните не се препоръчват в големи количества - зеле и маруля.
Много важно е пелетите за зайците да са пресни и с тях не бива да се прекалява. В неограничено количество на зайчето може да се предлага сено.
Зайчетата холандски джуджета е добре да се кастрират, ако няма да се използват за разплод, Особено внимание изисква размножаването, защото две чистопородни Холандски Джуджета не бива да бъдат кръстосвани, защото има голяма възможност поколението им да се окаже, нежизненоспособно и да не оцелее повече от 3 месеца.
Холандското Джудже произхожда от породи зайци от Полша. Официално е признато като самостоятелна порода в Съединените Американски Щати ( САЩ )
betynka преди 138 месеца
2
Чинчилите имат два основни, и като че ли единствени, недостатъка.
Първия е че са гризачи, и не могат да бъдат оставени свободно да се разхождат из дома. Щи ви изгизкат всичко. Най-лошото е че са пристрастени към всякакви видове кабели като привличането е право пропорционално на цената на кабела, и което е по-лошо на напрежението в него.
Втория им недостатък е че са високопланински животинки. Температури над двайсет и пет градуса за тях са равносилни на температури над четирсет за нас. За това лятото имат нужда от климатик. Поне на повечето места в България.
Иначе ядат съвсем малко / голям плюс по време на криза / Уринират още по-малко. Урината и екстрементите им нямат никаква миризма./ Това не е заради нас, хората, а защитен механизъм срещу хишници./ Привързват се към хората. Любопитни са, и много игриви. Големи акробати са. Както си тича из стаята прави рязък скок на горе и в ляво / или в дясно / Използва стената или някой от мебелите ви за опора и рязко сменя посоката в която бяга. Просто се изстрелва в другата посока. Такъв скок може да направи и като достигне отсрещната стена. Ако вие сте се поувлякли в преследването и не ударите спирачка на време стената ще ви спре, но е малко болезнено.
За съжаление не стават за детски любимци. Нежни са, и едно малко по – непремерено детско гушкане може да се окаже последно за любимеца ви. И не на последно място все пак са нощни животни и през деня спят. Стават активни към седем вечерта. През деня няма как детето да си играе с тях.
Любопитен факт за тези които не ги познават. Нямат потни жлези. Не се къпят никога с вода. Не знам как оцеляват в природата, но там където те живеят по принцип рядко вали. За да подържат козината си имат нужда от прашни бани. Козината им е най-гъстата от всички животни. От един фоликул излизат над седемдесет косъма които в същия момент са и най-тънките и финни. Това им помага да запазят телестната си температура. Както ви казах те са високопланински животни. От друга страна прави кожата им много ценена от любителите на кожени палта. Едно палто изцяло от чинчилска кожа тежи колкото същото палто изработено от плътна коприна, а топли повече от тежък кожух.
Друг любопитен факт. Чинчилите са познати на европейците още от първите испански походи из Андите. Правени са многобройни безуспешни опити да бъдат донесени в цивилизования свят. Едва в началото на миналия век една американска експедиция успява да се справи успешно със задачата. За целта достатъчно добре запасените американци са слизали от планината в продължение на цели шест месеца, давайки възможност на животните бавно да се адаптират към повишаващите се / в ниското / температури. Доставените в Америка животни са размножени и по-късно разпространени из целия свят.
В наши дни освен с нормалния сив цвят на козината има бели, черни, шоколадови, и още куп различно оцветени чинчили. Само че цените стават астрономически. Ако едно обикновенно чинчилче струва от петдесет до сто лева, то едно снежно бяло / но не албинос / или антрацитено черно може да достигне цена от няколко хиляди евро.
Първия е че са гризачи, и не могат да бъдат оставени свободно да се разхождат из дома. Щи ви изгизкат всичко. Най-лошото е че са пристрастени към всякакви видове кабели като привличането е право пропорционално на цената на кабела, и което е по-лошо на напрежението в него.
Втория им недостатък е че са високопланински животинки. Температури над двайсет и пет градуса за тях са равносилни на температури над четирсет за нас. За това лятото имат нужда от климатик. Поне на повечето места в България.
Иначе ядат съвсем малко / голям плюс по време на криза / Уринират още по-малко. Урината и екстрементите им нямат никаква миризма./ Това не е заради нас, хората, а защитен механизъм срещу хишници./ Привързват се към хората. Любопитни са, и много игриви. Големи акробати са. Както си тича из стаята прави рязък скок на горе и в ляво / или в дясно / Използва стената или някой от мебелите ви за опора и рязко сменя посоката в която бяга. Просто се изстрелва в другата посока. Такъв скок може да направи и като достигне отсрещната стена. Ако вие сте се поувлякли в преследването и не ударите спирачка на време стената ще ви спре, но е малко болезнено.
За съжаление не стават за детски любимци. Нежни са, и едно малко по – непремерено детско гушкане може да се окаже последно за любимеца ви. И не на последно място все пак са нощни животни и през деня спят. Стават активни към седем вечерта. През деня няма как детето да си играе с тях.
Любопитен факт за тези които не ги познават. Нямат потни жлези. Не се къпят никога с вода. Не знам как оцеляват в природата, но там където те живеят по принцип рядко вали. За да подържат козината си имат нужда от прашни бани. Козината им е най-гъстата от всички животни. От един фоликул излизат над седемдесет косъма които в същия момент са и най-тънките и финни. Това им помага да запазят телестната си температура. Както ви казах те са високопланински животни. От друга страна прави кожата им много ценена от любителите на кожени палта. Едно палто изцяло от чинчилска кожа тежи колкото същото палто изработено от плътна коприна, а топли повече от тежък кожух.
Друг любопитен факт. Чинчилите са познати на европейците още от първите испански походи из Андите. Правени са многобройни безуспешни опити да бъдат донесени в цивилизования свят. Едва в началото на миналия век една американска експедиция успява да се справи успешно със задачата. За целта достатъчно добре запасените американци са слизали от планината в продължение на цели шест месеца, давайки възможност на животните бавно да се адаптират към повишаващите се / в ниското / температури. Доставените в Америка животни са размножени и по-късно разпространени из целия свят.
В наши дни освен с нормалния сив цвят на козината има бели, черни, шоколадови, и още куп различно оцветени чинчили. Само че цените стават астрономически. Ако едно обикновенно чинчилче струва от петдесет до сто лева, то едно снежно бяло / но не албинос / или антрацитено черно може да достигне цена от няколко хиляди евро.
betynka преди 138 месеца
2
Чинчилата (Сhinchilla laniger) спада към сем. Чинчилови (Chinchillidae). Нейна родина са високите планини на Южна Америка (Аржентина, Перу, Чили, Боливия). Името си е получила от индианското племе чинча". По външен вид чинчилата прилича на катерица, но ушите и рунтавата й опашка са по-малки (фиг. 22). Тялото й е дълго 23 38 см, а опашката 8 15 см. Възрастните екземпляри тежат 500 800 г. Очите й са големи и черни. Космената покривка на гърба й странично е от светло- до тъмносива с гълъбов оттенък, а на корема е със сиво-бял цвят. Пуховите косми са много фини, с нежен копринен блясък. Гъстотата на космите е значително по-голяма, отколкото на другите животни. В природата живее на многобройни колонии (до 100 бр.)- Активна е през цялата година през нощта. Обитава естествени пещери и скални пукнатини, като е отличен катерач.
Отглеждане.
Чинчилата е един от най-подходящите бозайници за отглеждане в домашни условия, тъй като е ласкава и доверчива с човека. Освен това нейните изпражнения почти не миришат. Дори в помещения, където се отглеждат стотици чинчили, липсва тежката миризма, характерна за гризачите. Клетката за двойка чинчили (те са моногамни животни) трябва да е от метална конструкция и гъста мрежа. Дъното е също от ситна метална мрежа, под която има подвижна метална тава за събиране на изпражненията. Размерите на клетката са минимум 70/70/70 см, като отпред има вратичка за отваряне с ясла и място за бутилка с вода. Вътре в клетката се поставя дървено гнездово сандъче с размери 30 х 20 см и височина 30 см. Сандъчето има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контролиране на новородените и за почистване. Необходимо е да се постави една малка вана със ситен пресят пясък или пепел с добавка на 10 % талк, в която животните обичат да се къпят". Без тази прашна баня" чинчилите не могат да поддържат в изправност нежната си козина, която лесно се скубе. Освен това прашната баня запазва структурата на косъма и топлозащитните му свойства. Чинчили, лишени от пясъчни вани и отглеждани при повишена влажност, лесно се простудяват и загиват дори при температура над 13°С. Пясъкът трябва периодично да се заменя с нов. Хранене. Дажбата на една чинчила се състои от 10 г зърно (овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др.) и малко ароматно сено. През зимния период се прибавят кореноплоди (моркови, цвекло) или зеле, а през лятото трева, люцерна, листа от глухарче. Вода за пиене се дава на воля в обърнати бутилки, които завършват с гумена тапа, пробита от тънка метална тръбичка, стеснена в единия край. Допълнително на животните се дават клонки за гризане и острене на зъбите, креда или тебешир и костно брашно (за набавяне на необходимите калциеви и фосфорни соли).
Бременните и кърмещите майки, а също и новородените е полезно да се подхранват с овесени ядки (по 6 9 г на майка и 2 3 г на приплод) и кондензирано мляко (по 5 7 г на майка и 1,52 г на приплод). Чинчилите обичат да ядат и сухари. Не трябва да се прекалява с храненето, тъй като чинчилите лесно затлъстяват.
Размножаване Полова зрелост чинчилите достигат на 6 7-месечна възраст, като особено плодовити са до 1012 години. Живеят 1618 години. В природата раждат 1 2 пъти годишно, но в домашни условия 2 3 пъти. Бременността продължава 3 месеца. Женската ражда 16 малки (най-често 2 3), които са напълно развити (окосмени, прогледнали, с развити зъби и способност за бягане). На 1-седмична възраст са способни за самостоятелно хранене, но бозайният период продължава до 2 месеца. На тази възраст малките се отделят от родителите си в други клетки. Майките са способни да забременеят 12 ч след раждането. Чинчилите лесно привикват на човешката ласка, но хващането им с цяла ръка е нежелателно поради хигроскопичността на нежните косъмчета. В такива случаи се препоръчва хващането им с марлена кърпа или за опашката с едната ръка и незабавното им поставяне върху другата ръка.
Основната храна на чинчилата се състои от пелети, които изглеждат като заешка храна, но те съдържат специфични хранителни вещества, от които чинчилата има нужда. В никакъв случай не използвайте заешка храна - много често тя съдържа хормони.
И още нещо интересно
За съществуването на чинчилоподобни зайци в литературата срещаме
сведения още от 1850-1874 г. Във връзка с произхода на чинчилата и
досега не всичко е изяснено. Едни автори твърдят, че тя е продукт на
мутация, а други, че чинчилата е резултат на сложно възпроизводително
кръстосване, при което са взели участие доста породи - виенски син заек,
руския заек горностай, френския сребрист заек, Белгийски великан
(фландър), дивата куникула и др. По всяка вероятност при създаването на
чинчилата е вложен не малко труд от зайцевъдите във Франция Англия,
Германия и други страни. За пръв път обаче зайци от породата чинчила са
били получени от френския зайцевъд Дибовски през 1913 г. След това
чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други
страни.
Породата зайци е наречена чинчила - Chinchilla поради
голямото сходство на цвета на космената покривка с този на дивия гризач
чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на
Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила има извънредно гладък мек, с
копринена нежност косъм, който по дължината си има различно оцветяване.
Отглеждане.
Чинчилата е един от най-подходящите бозайници за отглеждане в домашни условия, тъй като е ласкава и доверчива с човека. Освен това нейните изпражнения почти не миришат. Дори в помещения, където се отглеждат стотици чинчили, липсва тежката миризма, характерна за гризачите. Клетката за двойка чинчили (те са моногамни животни) трябва да е от метална конструкция и гъста мрежа. Дъното е също от ситна метална мрежа, под която има подвижна метална тава за събиране на изпражненията. Размерите на клетката са минимум 70/70/70 см, като отпред има вратичка за отваряне с ясла и място за бутилка с вода. Вътре в клетката се поставя дървено гнездово сандъче с размери 30 х 20 см и височина 30 см. Сандъчето има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контролиране на новородените и за почистване. Необходимо е да се постави една малка вана със ситен пресят пясък или пепел с добавка на 10 % талк, в която животните обичат да се къпят". Без тази прашна баня" чинчилите не могат да поддържат в изправност нежната си козина, която лесно се скубе. Освен това прашната баня запазва структурата на косъма и топлозащитните му свойства. Чинчили, лишени от пясъчни вани и отглеждани при повишена влажност, лесно се простудяват и загиват дори при температура над 13°С. Пясъкът трябва периодично да се заменя с нов. Хранене. Дажбата на една чинчила се състои от 10 г зърно (овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др.) и малко ароматно сено. През зимния период се прибавят кореноплоди (моркови, цвекло) или зеле, а през лятото трева, люцерна, листа от глухарче. Вода за пиене се дава на воля в обърнати бутилки, които завършват с гумена тапа, пробита от тънка метална тръбичка, стеснена в единия край. Допълнително на животните се дават клонки за гризане и острене на зъбите, креда или тебешир и костно брашно (за набавяне на необходимите калциеви и фосфорни соли).
Бременните и кърмещите майки, а също и новородените е полезно да се подхранват с овесени ядки (по 6 9 г на майка и 2 3 г на приплод) и кондензирано мляко (по 5 7 г на майка и 1,52 г на приплод). Чинчилите обичат да ядат и сухари. Не трябва да се прекалява с храненето, тъй като чинчилите лесно затлъстяват.
Размножаване Полова зрелост чинчилите достигат на 6 7-месечна възраст, като особено плодовити са до 1012 години. Живеят 1618 години. В природата раждат 1 2 пъти годишно, но в домашни условия 2 3 пъти. Бременността продължава 3 месеца. Женската ражда 16 малки (най-често 2 3), които са напълно развити (окосмени, прогледнали, с развити зъби и способност за бягане). На 1-седмична възраст са способни за самостоятелно хранене, но бозайният период продължава до 2 месеца. На тази възраст малките се отделят от родителите си в други клетки. Майките са способни да забременеят 12 ч след раждането. Чинчилите лесно привикват на човешката ласка, но хващането им с цяла ръка е нежелателно поради хигроскопичността на нежните косъмчета. В такива случаи се препоръчва хващането им с марлена кърпа или за опашката с едната ръка и незабавното им поставяне върху другата ръка.
Основната храна на чинчилата се състои от пелети, които изглеждат като заешка храна, но те съдържат специфични хранителни вещества, от които чинчилата има нужда. В никакъв случай не използвайте заешка храна - много често тя съдържа хормони.
И още нещо интересно
За съществуването на чинчилоподобни зайци в литературата срещаме
сведения още от 1850-1874 г. Във връзка с произхода на чинчилата и
досега не всичко е изяснено. Едни автори твърдят, че тя е продукт на
мутация, а други, че чинчилата е резултат на сложно възпроизводително
кръстосване, при което са взели участие доста породи - виенски син заек,
руския заек горностай, френския сребрист заек, Белгийски великан
(фландър), дивата куникула и др. По всяка вероятност при създаването на
чинчилата е вложен не малко труд от зайцевъдите във Франция Англия,
Германия и други страни. За пръв път обаче зайци от породата чинчила са
били получени от френския зайцевъд Дибовски през 1913 г. След това
чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други
страни.
Породата зайци е наречена чинчила - Chinchilla поради
голямото сходство на цвета на космената покривка с този на дивия гризач
чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на
Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила има извънредно гладък мек, с
копринена нежност косъм, който по дължината си има различно оцветяване.
Краси Петкова преди 150 месеца
3
Котките лекуват благодарение на електрически импулси с ниска честота. Човек гали котката, получава се търкане на косъмчетата й едно в друго и в резултат се създава магнитно поле.
Отдавна се знае, че токът, въздействайки върху възпаление, убива микроби, спомага за заздравяването на тъканите и подобрява тяхното кръвоснабдяване.
Терапията с галене на котка действа най-добре при възпалени стави и гинекологични заболявания. Освен това котките лекуват и с ултразвук. Звуците с честота от 27 до 44 херца – в този диапазон мъркат котките – благоприятно въздействат върху нервната система.
От тези звуци се подобрява мозъчното кръвообращение, нормализира се кръвното налягане, стабилизира се сърдечният ритъм. Освен това се укрепват и костите, което е особено важно за жените след менопаузата.
Котките помагат също така на хората, които страдат от психични заболявания, сърдечни разстройства, а също така от увреждания на мозъка, предизвикани от механични травми или от кръвоизливи.
Женските котки по-добре лекуват заболяванията на нервната система и вътрешните органи, а мъжките са прекрасни "доктори", когато става въпрос за болести на ставите и костите.
Все още не е ясно дали дългокосместите или късокосместите котки са по-полезни за здравето на хората. Според някои всяка порода котки се "специализира" върху определени болести.
Дългокосместите котки имат големи възможности в областта на невропатологията и могат да ви излекуват от депресия, безсъние и раздразнителност.
Котките, които имат среднодълъг косъм, са полезни за хора със съдречно-съдови заболявания, а късокосместите, както и напълно лишените от косми лекуват болести на стомаха, и бъбреците.
Сиамските котки предпазват и лекуват от простудни заболявания, тъй като има необяснимата засега от учените способност да убива микробите, които се натрупват в дома.
Звуците, които котката издава при мъркането си, влияят успокояващо върху психиката на човека, а освен това укрепват значително имунитета.
Котките притежават способността да навлизат в биополетата около себе си и да ги коригират, в повечето случаи в положителна посока. Смята се, че чрез енергията си котката може да "допингира" другото биополе или да го възстанови напълно, ако то е на ръба.
Как котката помага на стопанина си? Когато нещо с нас не е наред, около нас се явява деформирана енергийна аура. Тя веднага бива забелязана от котката.
Постарайте се да си направите експеримент. Когато всичко в живота ви е наред, здрави сте, щастливи сте, нямате проблеми, влюбени сте, тогава котката е спокойна, спи спокойно, храни се редовно, грижи се старателно за хигиената си... Ако обаче има нещо необичайно в поведението на домашната любимка – моментално си обърнете внимание! Това означава, че с вас нещо не е наред.
Котките не понасят семейните скандали. Поставете си за цел и ще забележите, че е така. Освен това винаги взимат страната на несправедливо обвинената страна. И ако с половинката си след скандала се обвинявате вътрешно като причинител на дрязгата, по-добре питайте котката кой е виновен? Тя винаги заема страната на несправедливо обвинената страна.
Нейната аура няма изходна форма или ако има, това няма решаващо значение за енергийния й статус. Естествено тя чувства кога стопанинът й се сърди и тези негативни емоции увисват върху аурата й, както при всички живи същества. Но достатъчно е звярът да се претърколи един – два пъти и цялата мръсотия се стича от него, както при пране на дрехи.
Всяко живо същество, растение или животно притежава АУРА или енергийно поле. Тя се разполага извън пределите на физическото тяло, понякога доста надалеч, (англичаните казват до 7 фута). Именно аурата приема първа ударите на външната среда. Хората, притежаващи "второ" зрение, виждат върху аурата следите от чуждите негативни емоции като кални петна. По-късно, ако те наистина не се почистят, могат да предизвикат неразположение, дори заболяване.
В природата всичко е закономерно и котката сякаш нарочно е създадена, за да помага на човека да се избави от излишните негативни емоции. Така че, колкото и да се карате на котката си, от това тя няма да пострада никак.
В общуването си с човека това животно изглежда има особена "свръхзадача", не да го пази, както кучето, а да хармонизира неговата енергетика, да подрежда жизненото му пространство. Естествено котките не осъзнават тези свои функции. Затова не от доброта котките се гушат в скута ви, когато страдате от депресия или някой ви е нагрубил и е развалил настроението ви. Правят го от обикновен егоизъм, от инстинкт за самосъхранение и грижа за продължаване на рода си.
По- добре от останалите котките чувстват енергетичните потоци на обкръжаващата ги среда, изпитват дискомфорт и при най-малкия дисбаланс се опитват да оправят положението. Домашните котки приемат и се привързват към дома, а обитателите му ( или други животни като куче или папагал), като източници на храна и в пряк, и в преносен (енергетичен ) смисъл. Когато стопаните се карат или боледуват, тя изтегля от тях цялата негативна енергия и после се освобождава от нея с лекота.
Повечето хора мислят, че котката лекува благодарение на това, че с тялото си стопля болното място. С това мнение са съгласни много лекари. Това обаче не е така. Специално са се провели опити, като са слагани на болното място грейка или нагрят пясък. За жалост тези средства почти не помагат. При силно главоболие, когато никакви лекарства не ви помагат, не е зле да погалите любимата си котка, а още по-добре ще е да си я сложите известно време на врата като яка. Американски лекари стигнали до извода, че хората, имащи котки, страдат по-малко от инфаркт от останалите. Всичко това подсказва, че механизмът на котешкото лечение е много сложен.
Сега в медицината активно с развива нов метод на лечение – информационно-вълнова терапия. Тя използва електромагнитни вълни с много висока честота и свръхниска интензивност, които отговарят на излъчването на здравите човешки органи. Като източник, коригиращ излъчването, се използва специална апаратура и… ръката на биоенерготерапевт. А и котката, когато лежи върху болното място, също го облъчва с електромагнитните си вълни. Ето защо не е изключено честотите на животните да влизат в резонанс с човешките и по този начин да премахват енергийните смущения, възникнали по време на болестта.
Съществува необикновена методика за лекуване на деца с паралич в Куба. В специален медицински център децата, страдащи от детска церебрална парализа, се лекуват от… делфини. Разбира се, животните не лягат с тях в леглото, а плуват заедно с децата. И става чудо: движещите се само с помощта на инвалидна количка малчугани неочаквано прохождат. По същия начин се лекува и друга сериозна болест, която е на психическа основа като аутизма. Тази болест се изразява в това, че детето се затваря в себе си и по никакъв начин не реагира на околните. Достатъчно е обаче само няколко пъти да поплува в басейна с делфините и започва постепенно да се завръща в нашия свят.
В Индонезия пък в ролята на лечител биоенерготерапевт се е прочула една крава. Това чудновато чифтокопитно приема редовно пациентите си в селцето Чикаранг на остров Ява. Като ближе с езика си, кравата премахва болката в областта на сърцето, лекува мигрена и дори инсулт. Слухът за чудесата на кравата се е разнесъл из целия остров, поради което върволици от болни се стремят да стигнат до лечебното животно.
При сърдечносъдови заболявания
Известни са много истории за това как котките са спасявали хората от сърдечен удар и хипертонична криза. Котката може дори да ви предупреди за възможен пристъп. Собствениците им знаят, че техните домашни любимци понякога започват да се галят в краката им, когато стопанинът им е разтревожен или напрегнат.
При заболявания на стомашно-чревния тракт
Полезно е да галите котката си и за храносмилането. Породите с къса или без козина (сфинкси, сиамски, ориенталски, абисински, египетски мау) обикновено по-добре от другите лекуват заболявания на стомашно-чревния тракт и урогениталната система.
При умора
Котките (особено тези с дълга козина) може да премахнат умората, стреса, мигрената, помагат при ниско кръвно налягане и нормализират сърдечната честота.
За подобряване на имунитета
Ако слушате всеки ден котешко мъркане, това ще се отрази положително върху имунитета ви.
За удължаване продължителността на живота
Учените от институт по геронтология в Берлин са установили, че хората, които през целия си живот са имали в къщата си котка, живеят средно с 10,3 години по-дълго от останалите.
При аутизъм
Кучета подпомагат лечението на деца, страдащи от аутизъм. Ако в терапевтичните сеанси участва и куче, проявите на това заболяване - например затварянето в себе си - са значително по-редки.
При нервно напрежение
Кучета помагат да се преодолее стреса. Проучването на семейни двойки в САЩ показва, че тези съпрузи, които имат куче, се справят по-леко със семейните кризи и разрешават по-бързо конфликтите помежду им, отколкото двойките, които нямат кучета.
При хиподинамия
Ако имате куче, то заболяванията, причинени от заседнал начин на живот, не ви застрашават. Кучето е прекрасно "лекарство" срещу хиподинамия. Разходката с кучето намалява вероятността от сърдечносъдови заболявания, инфаркт на миокарда. А в слюнката му се съдържа ензима лизозим, който унищожава патогенните микроорганизми.
Жълти канарчета срещу депресия
Пеенето на канарчетата облекчава стреса, успокоява нервите и подобрява настроението. При невроза, депресия, гастрит, язва на стомаха е полезно просто да си поседите в близост до клетката, да послушате мелодичните им трели и да наблюдавате птиците. А гукането на вълнистите канарчета облекчава болката в сърцето.
Аквариумни рибки за предотвратяване на неврозите
Наблюдавайки рибките в аквариума, ще се успокоите и ще възстановите чувството си за емоционално равновесие след нервна криза и психологични сътресения. Полезно е хората, които страдат често от невроза и депресия, да си имат рибки вкъщи. При това аквариумът помага за създаването на добра атмосфера в помещението
Източник: indigota.com
Отдавна се знае, че токът, въздействайки върху възпаление, убива микроби, спомага за заздравяването на тъканите и подобрява тяхното кръвоснабдяване.
Терапията с галене на котка действа най-добре при възпалени стави и гинекологични заболявания. Освен това котките лекуват и с ултразвук. Звуците с честота от 27 до 44 херца – в този диапазон мъркат котките – благоприятно въздействат върху нервната система.
От тези звуци се подобрява мозъчното кръвообращение, нормализира се кръвното налягане, стабилизира се сърдечният ритъм. Освен това се укрепват и костите, което е особено важно за жените след менопаузата.
Котките помагат също така на хората, които страдат от психични заболявания, сърдечни разстройства, а също така от увреждания на мозъка, предизвикани от механични травми или от кръвоизливи.
Женските котки по-добре лекуват заболяванията на нервната система и вътрешните органи, а мъжките са прекрасни "доктори", когато става въпрос за болести на ставите и костите.
Все още не е ясно дали дългокосместите или късокосместите котки са по-полезни за здравето на хората. Според някои всяка порода котки се "специализира" върху определени болести.
Дългокосместите котки имат големи възможности в областта на невропатологията и могат да ви излекуват от депресия, безсъние и раздразнителност.
Котките, които имат среднодълъг косъм, са полезни за хора със съдречно-съдови заболявания, а късокосместите, както и напълно лишените от косми лекуват болести на стомаха, и бъбреците.
Сиамските котки предпазват и лекуват от простудни заболявания, тъй като има необяснимата засега от учените способност да убива микробите, които се натрупват в дома.
Звуците, които котката издава при мъркането си, влияят успокояващо върху психиката на човека, а освен това укрепват значително имунитета.
Котките притежават способността да навлизат в биополетата около себе си и да ги коригират, в повечето случаи в положителна посока. Смята се, че чрез енергията си котката може да "допингира" другото биополе или да го възстанови напълно, ако то е на ръба.
Как котката помага на стопанина си? Когато нещо с нас не е наред, около нас се явява деформирана енергийна аура. Тя веднага бива забелязана от котката.
Постарайте се да си направите експеримент. Когато всичко в живота ви е наред, здрави сте, щастливи сте, нямате проблеми, влюбени сте, тогава котката е спокойна, спи спокойно, храни се редовно, грижи се старателно за хигиената си... Ако обаче има нещо необичайно в поведението на домашната любимка – моментално си обърнете внимание! Това означава, че с вас нещо не е наред.
Котките не понасят семейните скандали. Поставете си за цел и ще забележите, че е така. Освен това винаги взимат страната на несправедливо обвинената страна. И ако с половинката си след скандала се обвинявате вътрешно като причинител на дрязгата, по-добре питайте котката кой е виновен? Тя винаги заема страната на несправедливо обвинената страна.
Нейната аура няма изходна форма или ако има, това няма решаващо значение за енергийния й статус. Естествено тя чувства кога стопанинът й се сърди и тези негативни емоции увисват върху аурата й, както при всички живи същества. Но достатъчно е звярът да се претърколи един – два пъти и цялата мръсотия се стича от него, както при пране на дрехи.
Всяко живо същество, растение или животно притежава АУРА или енергийно поле. Тя се разполага извън пределите на физическото тяло, понякога доста надалеч, (англичаните казват до 7 фута). Именно аурата приема първа ударите на външната среда. Хората, притежаващи "второ" зрение, виждат върху аурата следите от чуждите негативни емоции като кални петна. По-късно, ако те наистина не се почистят, могат да предизвикат неразположение, дори заболяване.
В природата всичко е закономерно и котката сякаш нарочно е създадена, за да помага на човека да се избави от излишните негативни емоции. Така че, колкото и да се карате на котката си, от това тя няма да пострада никак.
В общуването си с човека това животно изглежда има особена "свръхзадача", не да го пази, както кучето, а да хармонизира неговата енергетика, да подрежда жизненото му пространство. Естествено котките не осъзнават тези свои функции. Затова не от доброта котките се гушат в скута ви, когато страдате от депресия или някой ви е нагрубил и е развалил настроението ви. Правят го от обикновен егоизъм, от инстинкт за самосъхранение и грижа за продължаване на рода си.
По- добре от останалите котките чувстват енергетичните потоци на обкръжаващата ги среда, изпитват дискомфорт и при най-малкия дисбаланс се опитват да оправят положението. Домашните котки приемат и се привързват към дома, а обитателите му ( или други животни като куче или папагал), като източници на храна и в пряк, и в преносен (енергетичен ) смисъл. Когато стопаните се карат или боледуват, тя изтегля от тях цялата негативна енергия и после се освобождава от нея с лекота.
Повечето хора мислят, че котката лекува благодарение на това, че с тялото си стопля болното място. С това мнение са съгласни много лекари. Това обаче не е така. Специално са се провели опити, като са слагани на болното място грейка или нагрят пясък. За жалост тези средства почти не помагат. При силно главоболие, когато никакви лекарства не ви помагат, не е зле да погалите любимата си котка, а още по-добре ще е да си я сложите известно време на врата като яка. Американски лекари стигнали до извода, че хората, имащи котки, страдат по-малко от инфаркт от останалите. Всичко това подсказва, че механизмът на котешкото лечение е много сложен.
Сега в медицината активно с развива нов метод на лечение – информационно-вълнова терапия. Тя използва електромагнитни вълни с много висока честота и свръхниска интензивност, които отговарят на излъчването на здравите човешки органи. Като източник, коригиращ излъчването, се използва специална апаратура и… ръката на биоенерготерапевт. А и котката, когато лежи върху болното място, също го облъчва с електромагнитните си вълни. Ето защо не е изключено честотите на животните да влизат в резонанс с човешките и по този начин да премахват енергийните смущения, възникнали по време на болестта.
Съществува необикновена методика за лекуване на деца с паралич в Куба. В специален медицински център децата, страдащи от детска церебрална парализа, се лекуват от… делфини. Разбира се, животните не лягат с тях в леглото, а плуват заедно с децата. И става чудо: движещите се само с помощта на инвалидна количка малчугани неочаквано прохождат. По същия начин се лекува и друга сериозна болест, която е на психическа основа като аутизма. Тази болест се изразява в това, че детето се затваря в себе си и по никакъв начин не реагира на околните. Достатъчно е обаче само няколко пъти да поплува в басейна с делфините и започва постепенно да се завръща в нашия свят.
В Индонезия пък в ролята на лечител биоенерготерапевт се е прочула една крава. Това чудновато чифтокопитно приема редовно пациентите си в селцето Чикаранг на остров Ява. Като ближе с езика си, кравата премахва болката в областта на сърцето, лекува мигрена и дори инсулт. Слухът за чудесата на кравата се е разнесъл из целия остров, поради което върволици от болни се стремят да стигнат до лечебното животно.
При сърдечносъдови заболявания
Известни са много истории за това как котките са спасявали хората от сърдечен удар и хипертонична криза. Котката може дори да ви предупреди за възможен пристъп. Собствениците им знаят, че техните домашни любимци понякога започват да се галят в краката им, когато стопанинът им е разтревожен или напрегнат.
При заболявания на стомашно-чревния тракт
Полезно е да галите котката си и за храносмилането. Породите с къса или без козина (сфинкси, сиамски, ориенталски, абисински, египетски мау) обикновено по-добре от другите лекуват заболявания на стомашно-чревния тракт и урогениталната система.
При умора
Котките (особено тези с дълга козина) може да премахнат умората, стреса, мигрената, помагат при ниско кръвно налягане и нормализират сърдечната честота.
За подобряване на имунитета
Ако слушате всеки ден котешко мъркане, това ще се отрази положително върху имунитета ви.
За удължаване продължителността на живота
Учените от институт по геронтология в Берлин са установили, че хората, които през целия си живот са имали в къщата си котка, живеят средно с 10,3 години по-дълго от останалите.
При аутизъм
Кучета подпомагат лечението на деца, страдащи от аутизъм. Ако в терапевтичните сеанси участва и куче, проявите на това заболяване - например затварянето в себе си - са значително по-редки.
При нервно напрежение
Кучета помагат да се преодолее стреса. Проучването на семейни двойки в САЩ показва, че тези съпрузи, които имат куче, се справят по-леко със семейните кризи и разрешават по-бързо конфликтите помежду им, отколкото двойките, които нямат кучета.
При хиподинамия
Ако имате куче, то заболяванията, причинени от заседнал начин на живот, не ви застрашават. Кучето е прекрасно "лекарство" срещу хиподинамия. Разходката с кучето намалява вероятността от сърдечносъдови заболявания, инфаркт на миокарда. А в слюнката му се съдържа ензима лизозим, който унищожава патогенните микроорганизми.
Жълти канарчета срещу депресия
Пеенето на канарчетата облекчава стреса, успокоява нервите и подобрява настроението. При невроза, депресия, гастрит, язва на стомаха е полезно просто да си поседите в близост до клетката, да послушате мелодичните им трели и да наблюдавате птиците. А гукането на вълнистите канарчета облекчава болката в сърцето.
Аквариумни рибки за предотвратяване на неврозите
Наблюдавайки рибките в аквариума, ще се успокоите и ще възстановите чувството си за емоционално равновесие след нервна криза и психологични сътресения. Полезно е хората, които страдат често от невроза и депресия, да си имат рибки вкъщи. При това аквариумът помага за създаването на добра атмосфера в помещението
Източник: indigota.com
Denis Podikov преди 137 месеца
1
Здравейте всички, знам че е забранено купирането на уши и опашки, знам че на някой му харесват питбулите да са със купирани уши, на други не. Но нека оставим настрана всичко това. Искам съвет от вас :) . Имам малко питбулче на 3 месеца. Живея в Ямбол и ми препоръчаха Д-р Терзиев. Искам да ви помоля за съвет, той каза, че ще остави малко връхче на ухото, което не ми допада много. Искам да ви попитам, как се получава това : https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater ушите да са навътре, докато при този пит ушите са изправени : https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater . Аз лично предпочитам първия ( мой вкус ) . А също така ми харесва и този : https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater . Много ви моля изразете мнението си, как се получава всичко това. Благодаря предварително. :)
Редактор преди 146 месеца
3
1. Пресметнете разходите
Бързо може да проверите колко ще ви излезе пътуването със самолет
на вашия любимец - било в пътническия салон или в багажното отделение.
Авиокомпаниите предлагат различни цени според сезона за превоза на кучета и
котки.
2. Обадете се на авиокомпанията
Най-напред в сайта на авиокомпанията се запознайте с
условията за пътуване на животни. При всички случаи потвърдете информацията
лично чрез телефонно обаждане. Много авиокомпании допускат ограничен брой
животни на борда на самолетите си. Затова е важно да направите резервацията
по-рано и да я потвърдите 24 до 48 часа преди полета. "Америкън еърлайнс"
например позволява пътуване на 7четириноги приятели в един полет - две животни
в първа класа и пет в бизнес и икономична класа.
3. Тренирайте за пътуването
Ако любимецът ви ще лети за първи път, полетът на хиляди
метри височина може да го затрудни максимално. Затова е важно да проведете
няколко тренировки преди полета. Ако живеете в голям град, може да повозите
вашия приятел в метрото, автобуса или друг вид обществен транспорт, за да
свикне по-бързо с движението и тълпите хора. Не разчитайте на медикаменти, с
които може да успокоите своя любимец. Американската асоциация на ветеринарните
лекари например е против тъпченето на домашните животни с транквиланти, тъй
като комбинацията от успокоителни и голяма надморска височина може да се окаже
фатална. Най-добре е да пътувате с любимеца си, без да му давате никакви
хапчета.
4. Посетете ветеринарния лекар
Препоръчително е стопаните да
заведат преди полет своя приятел при ветеринаря. Много авиокомпании изискват стопаните
да им предоставят здравен сертификат за любимеца, издаден най-много месец
по-рано. За да сте спокойни, осигурете си списък с ветеринарните лекари в
града, където отивате. Те биха помогнали на вашето куче или коте в случай на
необходимост.
5. Подгответе контейнера
Бихте измъчили много вашето куче или вашата котка, ако
разчитате на транспортния контейнер, който сте купили, когато те са били още
малки, независимо дали полетът е кратък, или дълъг. Любимецът ви може да изпита
истинска клаустрофобия, ако контейнерът се окаже малък. Затова купете нов,
който позволява на четириногия ви приятел да се обръща и да се изправя, без да
си удря главата в тавана. Проверете и при авиопревозвача - различните компании
имат собствени изисквания за размерите на транспортните контейнери. Не забравяйте и предметите, с които вашият приятел е
свикнал - любимата му играчка или одеялцето от вкъщи.
6. Сложете обозначителни знаци
Ако пътувате отделно, е важно да маркирате любимеца си и неговия
контейнер. Сложете на контейнера стикер с номера на вашия полет, информация за
контакт и името на животното. Направете същото на нашийника му. Не забравяйте,
че телефонният ви номер е най-важната подробност. Много животни днес имат
имплантирани микрочипове, които съдържат важната информация и по които чрез
сканиране може да бъдат идентифицирани. Маркировката по тялото също е вариант.
7. В деня преди полета
Поглезете вашия любимец в деня преди самолетния полет. За
кучетата това означава да им осигурите дълга разходка и занимания, с които да
изразходват много енергия. За котките - няколко допълнителни игри, които
обичат. Нека бъдат отпочинали за полета следващия ден.
8. Храна и вода
Точно като нас кучетата и котките се обезводняват при
полети. Затова най-добре замразете в подходящ съд вода, преди да се отправите
към летището. Убедете се, че ледът ще се разтопи едва след като животното
премине различните проверки и бъде качено на борда. Според изискванията в САЩ
на домашните животни при полет трябва да се предлага вода и храна на всеки 4
часа.
9. Спрете храната
Ако се вземе предвид горният съвет, този изглежда глупав.
Разбира се, че трябва да подберете храна за път на вашето животно. Но също така
е важно да не му давате да яде нищо няколко часа преди полета. Така ще
избегнете опасността да му се повдига непосредствено след излитане, докато още
е напрегнато.
10. Подгответе се за неочакваното
Гъвкавостта и търпението са добродетели, които всеки пътник
трябва да притежава. Същото се отнася още повече, когато лети с домашните си
любимци. Дали вашият полет е закъснял, кучето ви се е почувствало зле по
средата на пътя или котката ви започне да капризничи, помнете, че да сте заедно
във въздуха с домашния любимец може да се окаже трудно. Отбележете си с дебели
букви: Гответе се за най-лошото и очаквайте най-хубавото. На добър път!
Източник: cheapflights.co.uk
Боби Йорданов преди 140 месеца
9
Важно е какво казваме на нашите кучета. А начинът, по който им го казваме е от съществено значение. Различните височини на гласа се използват, за да може да ре разграничават командите, корекциите и похвалите. Командите се дават с твърд, силен тон на гласа. Без да мрънкате моля :) Корекциите се дават с малко по-нисък тон, по-остро и по-гърлено. Похвалите се дават с по-възторжен тон – с приятен глас, но не прекалено темпераментно, за да не позволите на кучето да излезе извън контрол.
Всички команди трябва да бъдат казвани след името на кучето. Ако например кучето ви се казва Роувър - как иначе Роувър ще знае, че говорите на него? А още преди това трябва да научите Роувър да ви гледа в очите. Очертайте с пръст линията между очите на Роувър и вашите очи. Веднага щом установите с него контакт с очи, започнете да му говорите, за да го накарате да задържи поглед върху вас поне за няколко секунди като му повтаряте "Добър поглед" с приятен, весел тон на гласа.
Вие също така може да привлечете вниманието на Роувър като вземете парченце храна, дадете му да го помирише и след това преместите храната на нивото на очите ви. Когато Роувър погледне нагоре, го похвалете и му дайте храната. Сега след като вече сте привлекли вниманието му, той е готов да ви слуша.
Майката на кучето ви не е повтаряла нещо отново и отново. И вие не трябва да го правите. След като веднъж кучето разбере какво означава командата, тя трябва да бъде казвана само веднъж: "Роувър, седни!". Ако той продължава да души във въздуха или да ви игнорира по някакъв друг начин, кажете "НЕ, седни!" (което е назидателно мъмрене) и след това, ако трябва поставете кучето в седнала позиция като с ръка го натиснете леко в задната част на гърба.
Когато за първи път обучавате кучето на някоя команда, е много важно да насочите и покажете на кучето каква е командата, за да може то да се справи успешно. Кучетата не са родени с вродено разбиране за думите. Те се учат като асоциират думите с действия.
Бъдете точни! Вие трябва да казвате на кучето си да прави само едно нещо в даден момент. Ако кажете на вашето куче команда от рода на "Седни долу," как точно то ще разбере кое да направи? "Седни" и "долу" са две различни команди. Бъдете конкретни, когато давате команди. Когато искате кучето да слезе от дивана, не променяйте командите като например "долу" и "слез." Уверете се, че всички членове на семейството използват едни и същи команди, тъй като в противен случай объркването ще забави процеса на обучението му.
Но най-вече бъдете позитивни. Вие общувате и изграждате връзка. Вие работите, за да получавате възнаграждения (заплата, бонуси, комисионни), и вашето куче прави същото!
Списък на командите
Гледай ме, или Погледни ме! Накарайте кучето си да се фокусира върху вас и да имате контакт с очи.
Фю! Ау! Не! Грешно! Грешен избор, кучето не бива да го прави. Трябва да се каже с нисък, твърд тон на гласа.
Ау! или Ееее! Спри това, защото боли. Когато вашето куче захапе прекалено силно някой, той му изкрещява и спира да играе с него.
Добро куче/Какво добро момче/ момиче! Верен избор. Трябва да се каже с малко по-висок, весел тон на гласа. Вие искате кучето да знае, че това, което е направило е чудесно и трябва да продължава да го прави по същия начин.
Седни! Това е най-основната от всички команди. Може да бъде практикувана преди хранене, на ъглите на улиците, в асансьорите, винаги, когато е нежно да упражните активен контрол върху вашето куче.
Долу! Това означава да легне долу. Долу е много подчинителна позиция и някои по-властни кучета може да не я изпълняват охотно. Използвайте я, когато искате вашето куче да се чувства удобно или когато има нужда да упражните контрол върху кучето, ако то се раздразни внезапно. Не бъркайте тази команда с "Махни се!"
Стани! Използвайте тази команда, когато искате кучето от седнала или легнала позиция да се изправи на четирите си лапи. Тя е много полезна, когато сте в кабинета на ветеринарния лекар или когато кучето върви на повод в дъждовен ден.
Стой! Това означава да не се движи, независимо в коя позиция се намирате. Вие може да поискате от вашето куче да "стои седнало," "стои долу," и т.н.
Окей! Кучето се освобождава от позицията, в която сте го накарали да стои. Вече не е нужно да го прави, докато не издадете следваща команда.
Да вървим! Това е команда за контролирано вървене, което вие обикновено практикувате с вашето куче. Кучето може да използва дължината на каишката и да се движи и души наоколо, и да си върши работата, но то не бива да ви влачи надолу по улицата или да ви спъва като непрекъснато кръстосва зад и пред вас.
До мен! Това е една много прецизна позиция, когато кучето застава от лявата ви страна. Кучето ходи редом с вас. Ако вие спрете, и то спира. До мен е добра команда, която влиза в употреба на много оживени улици или когато искате вашето куче да върви много близо до вас в различни ситуации, например когато видите счупени стъкла на пътя, по който вървите.
Ела! Когато вашето куче чуе тази команда, то трябва да остави каквото прави и да дойде и да седне пред вас. Тъй като това може да бъде дори животоспасяваща команда, вие трябва винаги да го посрещате с възможно най-веселия и подканващ тон на гласа ви. Запазете някое много специално лакомство, което да използвате, когато обучавате кучето на тази команда и никога не го използвайте, за да накарате кучето да направи нещо, което не му харесва да прави.
Слез! Използвайте тази команда, ако кучето скача към други хора, мебели или някъде нависоко. Не обърквайте тази команда с "долу."
Вземи! Научете кучето си да взема храна или играчки чрез тази команда. Кучето трябва да изчака да издадете командата "вземи" преди да сложи предмета в устата си.
Пусни или Махни или Дай! Това означава, че кучето трябва да изплюе това, което се намира в устата му. Важно е да го научите на тази команда чрез използване на системата за награждаване или ще създадете куче, което обича да притежава.
Остави го! Това трябва да говори на вашето куче, че дори не трябва да си помисля да вдигне обекта, а да отклони поглед от него, от другите кучета или от каквото и да е привлякло вниманието му. Командата е много полезна при наличието на доста оживени градски улици.
Всички команди трябва да бъдат казвани след името на кучето. Ако например кучето ви се казва Роувър - как иначе Роувър ще знае, че говорите на него? А още преди това трябва да научите Роувър да ви гледа в очите. Очертайте с пръст линията между очите на Роувър и вашите очи. Веднага щом установите с него контакт с очи, започнете да му говорите, за да го накарате да задържи поглед върху вас поне за няколко секунди като му повтаряте "Добър поглед" с приятен, весел тон на гласа.
Вие също така може да привлечете вниманието на Роувър като вземете парченце храна, дадете му да го помирише и след това преместите храната на нивото на очите ви. Когато Роувър погледне нагоре, го похвалете и му дайте храната. Сега след като вече сте привлекли вниманието му, той е готов да ви слуша.
Майката на кучето ви не е повтаряла нещо отново и отново. И вие не трябва да го правите. След като веднъж кучето разбере какво означава командата, тя трябва да бъде казвана само веднъж: "Роувър, седни!". Ако той продължава да души във въздуха или да ви игнорира по някакъв друг начин, кажете "НЕ, седни!" (което е назидателно мъмрене) и след това, ако трябва поставете кучето в седнала позиция като с ръка го натиснете леко в задната част на гърба.
Когато за първи път обучавате кучето на някоя команда, е много важно да насочите и покажете на кучето каква е командата, за да може то да се справи успешно. Кучетата не са родени с вродено разбиране за думите. Те се учат като асоциират думите с действия.
Бъдете точни! Вие трябва да казвате на кучето си да прави само едно нещо в даден момент. Ако кажете на вашето куче команда от рода на "Седни долу," как точно то ще разбере кое да направи? "Седни" и "долу" са две различни команди. Бъдете конкретни, когато давате команди. Когато искате кучето да слезе от дивана, не променяйте командите като например "долу" и "слез." Уверете се, че всички членове на семейството използват едни и същи команди, тъй като в противен случай объркването ще забави процеса на обучението му.
Но най-вече бъдете позитивни. Вие общувате и изграждате връзка. Вие работите, за да получавате възнаграждения (заплата, бонуси, комисионни), и вашето куче прави същото!
Списък на командите
Гледай ме, или Погледни ме! Накарайте кучето си да се фокусира върху вас и да имате контакт с очи.
Фю! Ау! Не! Грешно! Грешен избор, кучето не бива да го прави. Трябва да се каже с нисък, твърд тон на гласа.
Ау! или Ееее! Спри това, защото боли. Когато вашето куче захапе прекалено силно някой, той му изкрещява и спира да играе с него.
Добро куче/Какво добро момче/ момиче! Верен избор. Трябва да се каже с малко по-висок, весел тон на гласа. Вие искате кучето да знае, че това, което е направило е чудесно и трябва да продължава да го прави по същия начин.
Седни! Това е най-основната от всички команди. Може да бъде практикувана преди хранене, на ъглите на улиците, в асансьорите, винаги, когато е нежно да упражните активен контрол върху вашето куче.
Долу! Това означава да легне долу. Долу е много подчинителна позиция и някои по-властни кучета може да не я изпълняват охотно. Използвайте я, когато искате вашето куче да се чувства удобно или когато има нужда да упражните контрол върху кучето, ако то се раздразни внезапно. Не бъркайте тази команда с "Махни се!"
Стани! Използвайте тази команда, когато искате кучето от седнала или легнала позиция да се изправи на четирите си лапи. Тя е много полезна, когато сте в кабинета на ветеринарния лекар или когато кучето върви на повод в дъждовен ден.
Стой! Това означава да не се движи, независимо в коя позиция се намирате. Вие може да поискате от вашето куче да "стои седнало," "стои долу," и т.н.
Окей! Кучето се освобождава от позицията, в която сте го накарали да стои. Вече не е нужно да го прави, докато не издадете следваща команда.
Да вървим! Това е команда за контролирано вървене, което вие обикновено практикувате с вашето куче. Кучето може да използва дължината на каишката и да се движи и души наоколо, и да си върши работата, но то не бива да ви влачи надолу по улицата или да ви спъва като непрекъснато кръстосва зад и пред вас.
До мен! Това е една много прецизна позиция, когато кучето застава от лявата ви страна. Кучето ходи редом с вас. Ако вие спрете, и то спира. До мен е добра команда, която влиза в употреба на много оживени улици или когато искате вашето куче да върви много близо до вас в различни ситуации, например когато видите счупени стъкла на пътя, по който вървите.
Ела! Когато вашето куче чуе тази команда, то трябва да остави каквото прави и да дойде и да седне пред вас. Тъй като това може да бъде дори животоспасяваща команда, вие трябва винаги да го посрещате с възможно най-веселия и подканващ тон на гласа ви. Запазете някое много специално лакомство, което да използвате, когато обучавате кучето на тази команда и никога не го използвайте, за да накарате кучето да направи нещо, което не му харесва да прави.
Слез! Използвайте тази команда, ако кучето скача към други хора, мебели или някъде нависоко. Не обърквайте тази команда с "долу."
Вземи! Научете кучето си да взема храна или играчки чрез тази команда. Кучето трябва да изчака да издадете командата "вземи" преди да сложи предмета в устата си.
Пусни или Махни или Дай! Това означава, че кучето трябва да изплюе това, което се намира в устата му. Важно е да го научите на тази команда чрез използване на системата за награждаване или ще създадете куче, което обича да притежава.
Остави го! Това трябва да говори на вашето куче, че дори не трябва да си помисля да вдигне обекта, а да отклони поглед от него, от другите кучета или от каквото и да е привлякло вниманието му. Командата е много полезна при наличието на доста оживени градски улици.
Magic преди 136 месеца
3
Никой не иска да изгуби домашния си любимец, но понякога в шума и суетата на ежедневието, кучето или котката може да се промъкнат през входната врата и да изчезнат за секунди. Това е ситуация, способна да разбие сърцето ни, но има стъпки, които можем да предприемем, за да улесним бързото и безопасно завръщане на домашния любимец у дома. Аз съм губила домашен любимец само веднъж преди много години. Това бе кучето ми Джена. Научих много от ситуацията.
Ако видите, че домашният ви любимец е избягал, вземете каишка, мобилния си телефон, както и някои вкусни изкушения, след това поемете в посоката, в която сте видели животното да бяга. Някои кучета обичат играта на преследване, така че, макар да е изкушаващо в тази стресова ситуация, не се затичвайте към кучето си като го видите. Открих, че имам най-голям успех, когато седна на земята в приведена стойка или дори когато се затичам в обратната посока. Вашето поведение предизвиква любопитство у него и той идва да разбере на какво се дължи то. Не се карайте на кучето си, ако/когато то се върне обратно при вас. То няма да разбере, че му се карате за бягството, а ще си помисли, че ще бъде наказано за това, че се връща!
Интернет, facebook и уебсайтове за домашни любимци
Ако незабавното издирване е неуспешно, то е време да започнете да уведомявате приюти, спасителни служби и др., както и да публикувате съобщения в интернет.
Обадете се на местните приюти . Животното ви едва ли е стигнало толкова бързо до там, но за всеки случай опитайте и непременно ги уведомите ако постъпи такова куче да се свържат с вас.
На следващо място възползвайте се от бързината на Интернет. Пуснете съобщение на страницата си във Фейсбук , пуснете обява в www.lapa.bg и др. Сайтове по ваша преценка... Уверете се, че данните, предоставени за осъществяване на контакт с вас, са верни. Поддържайте наличност от актуални снимки, за да ги използвате, когато публикувате съобщения за изгубения си домашен любимец. Може да се свържете и с ветеринарни лекари и спешни центрове за животни във вашия район, за да имат предвид вашия случай, ако случайно получат информация за него.
Търсене и спасяване
Върнете се обратно за по-задълбочено претърсване на района, в който е бил загубен домашният ви любимец. Преди да напуснете къщата, оставете храна и вода, както и част от непраните си дрехи (с вашия аромат) извън къщата. Изключителното обоняние на вашият домашен любимец може да му помогне да намери дома ви. Вземете раница и сложете в нея мобилния си телефон, отпечатани снимки на вашия домашен любимец, листове хартия, на които да напишете данните си за контакт, лакомства, любимите пискащи играчки (за кучетата), фенерче, вода и каишка/нашийник. Ако имате други кучета, вземете едно от тях с вас, тъй като те могат да се надушат взаимно. Докато сте навън, помолете другите хора в района да хвърлят по едно око, като същевременно раздавате снимки и информация за контакт.
Ако опитите за намиране на домашния ви любимец са претърпели неуспех, започнете да правите листа, които да разлепите за търсенето му. Когато правите листата, трябва да включите само жизненоважна информация, като името на животното, размер и цвят/порода, вашият телефонен номер и отчетлива, ясна снимка на домашния ви любимец. Уверете се, че текстът е достатъчно голям, така че да се вижда от преминаваща кола. Ако имате възможност разлепете и в съседните квартали - много животни са били откривани на километри от дома си. След като вашият домашен любимец е намерен, уведомете приютите и клиниките и премахнете плакатите от улиците.
Проактивни мерки
Дано никога да не ви се наложи да преживеете изгубване на Вашия домашен любимец. Все пак има някои прости неща, които можете да направите, за да спомогнете за бързото завръщане на домашното животно вкъщи, ако това ви се случи.
Първо, уверете се, че вашият домашен любимец има актуални средства за идентификация и ги носи. И аз изпитвам чувство за вина, че свалям нашийниците у дома и не винаги ги слагам отново, но това е първото нещо, което търся, ако попадна на бездомен домашен любимец. Дръжте актуални снимки на домашните си любимци на лесно достъпно място в дома си, така че да са удобни за взимане, ако имате нужда от тях.
Микрочипът в България, който е задължителен когато регистрирате кучето си и се слага от ветеринар няма да може да ви е полезен при търсенето. С негова помощ може само да докажете, че това куче е ваше когато го намерите.
Съществуват GSP устройства, които се закачат на нашийника на домашния любимец и можете да използвате смартфона си или нечий компютър за проследяване местонахождението на животното, но нямам директен опит с тях, ако някой използва такова моля да сподели!
Надявам се, че тази информация ще ви помогне, в случай че трябва да търсите изгубен домашен любимец. Успех!
Ако видите, че домашният ви любимец е избягал, вземете каишка, мобилния си телефон, както и някои вкусни изкушения, след това поемете в посоката, в която сте видели животното да бяга. Някои кучета обичат играта на преследване, така че, макар да е изкушаващо в тази стресова ситуация, не се затичвайте към кучето си като го видите. Открих, че имам най-голям успех, когато седна на земята в приведена стойка или дори когато се затичам в обратната посока. Вашето поведение предизвиква любопитство у него и той идва да разбере на какво се дължи то. Не се карайте на кучето си, ако/когато то се върне обратно при вас. То няма да разбере, че му се карате за бягството, а ще си помисли, че ще бъде наказано за това, че се връща!
Интернет, facebook и уебсайтове за домашни любимци
Ако незабавното издирване е неуспешно, то е време да започнете да уведомявате приюти, спасителни служби и др., както и да публикувате съобщения в интернет.
Обадете се на местните приюти . Животното ви едва ли е стигнало толкова бързо до там, но за всеки случай опитайте и непременно ги уведомите ако постъпи такова куче да се свържат с вас.
На следващо място възползвайте се от бързината на Интернет. Пуснете съобщение на страницата си във Фейсбук , пуснете обява в www.lapa.bg и др. Сайтове по ваша преценка... Уверете се, че данните, предоставени за осъществяване на контакт с вас, са верни. Поддържайте наличност от актуални снимки, за да ги използвате, когато публикувате съобщения за изгубения си домашен любимец. Може да се свържете и с ветеринарни лекари и спешни центрове за животни във вашия район, за да имат предвид вашия случай, ако случайно получат информация за него.
Търсене и спасяване
Върнете се обратно за по-задълбочено претърсване на района, в който е бил загубен домашният ви любимец. Преди да напуснете къщата, оставете храна и вода, както и част от непраните си дрехи (с вашия аромат) извън къщата. Изключителното обоняние на вашият домашен любимец може да му помогне да намери дома ви. Вземете раница и сложете в нея мобилния си телефон, отпечатани снимки на вашия домашен любимец, листове хартия, на които да напишете данните си за контакт, лакомства, любимите пискащи играчки (за кучетата), фенерче, вода и каишка/нашийник. Ако имате други кучета, вземете едно от тях с вас, тъй като те могат да се надушат взаимно. Докато сте навън, помолете другите хора в района да хвърлят по едно око, като същевременно раздавате снимки и информация за контакт.
Ако опитите за намиране на домашния ви любимец са претърпели неуспех, започнете да правите листа, които да разлепите за търсенето му. Когато правите листата, трябва да включите само жизненоважна информация, като името на животното, размер и цвят/порода, вашият телефонен номер и отчетлива, ясна снимка на домашния ви любимец. Уверете се, че текстът е достатъчно голям, така че да се вижда от преминаваща кола. Ако имате възможност разлепете и в съседните квартали - много животни са били откривани на километри от дома си. След като вашият домашен любимец е намерен, уведомете приютите и клиниките и премахнете плакатите от улиците.
Проактивни мерки
Дано никога да не ви се наложи да преживеете изгубване на Вашия домашен любимец. Все пак има някои прости неща, които можете да направите, за да спомогнете за бързото завръщане на домашното животно вкъщи, ако това ви се случи.
Първо, уверете се, че вашият домашен любимец има актуални средства за идентификация и ги носи. И аз изпитвам чувство за вина, че свалям нашийниците у дома и не винаги ги слагам отново, но това е първото нещо, което търся, ако попадна на бездомен домашен любимец. Дръжте актуални снимки на домашните си любимци на лесно достъпно място в дома си, така че да са удобни за взимане, ако имате нужда от тях.
Микрочипът в България, който е задължителен когато регистрирате кучето си и се слага от ветеринар няма да може да ви е полезен при търсенето. С негова помощ може само да докажете, че това куче е ваше когато го намерите.
Съществуват GSP устройства, които се закачат на нашийника на домашния любимец и можете да използвате смартфона си или нечий компютър за проследяване местонахождението на животното, но нямам директен опит с тях, ако някой използва такова моля да сподели!
Надявам се, че тази информация ще ви помогне, в случай че трябва да търсите изгубен домашен любимец. Успех!
Antonia преди 140 месеца
0
Преди да помислите за развъждане
Без съмнение появата на малки морски свинчета е най-невероятното нещо, което може да ви се случи в съвместния ви живот с вашия любимец. В повечето държави имат развити клубове, където специалисти развъждат професионално морски свинчета и запазват или създават нови породи. Това се случва в развъдници, където всичко е контролирано и вероятността да се допускат грешки е малка. За съжаление в България все още нямаме такава клубна дейност. Развъждането на нашите любимци става абсолютно неконтролируемо, в резултат на което се продават три ‘породи’ морски свинчета: дългокосместо, рошаво(розетка) и късокосместо (обикновено).
Ако все пак решите във вашия дом да се появят нови попълнения, прочетете по темата или се консултирайте с някого, който вече е развъждал. Има куп опасности на които ще наблегнем в тази статия и които не са за подценяване.
Помнете, че няма медицинско проучване, което да доказва, че женското морско свинче трябва да роди поне веднъж в живота си, а на мъжкото трябвало да му ‘излезе поне веднъж късмета’, за да са здрави. Бременността и грижата за малките изтощават майката и не са редки случаите, в които може да се стигне до фатален край.
Идеалната възраст за забременяване е 5-6 месеца. Женското морско свинче може да се използва за раждане до навършване на 3 години, като максималното разстояние между последното раждане и новото забременяване не трябва да е повече от 6 месеца.
Преди да забременее, уверете се, че вашето морско свинче е здраво. Един преглед при вашия ветеринар няма да е много скъп, но ще сте спокойни , че няма някакво заболяване, което не сте забелязали.
Избор на мъжко морско свинче.
Мъжките съзряват полово много рано. Можете да забележите полово влечение в малки мъжки свинчета дори на 3-4 седмична възраст. Важно е те да бъдат отделени от майката и сестрите си при навършване на 3 седмична възраст (21 дни).
Препоръчително е да изчакате мъжкия да стане поне на 4 месеца, преди да стане баща. Не чакайте твърде дълго, понеже след две годишна възраст оплодителната способност на сперматозоидите значително намалява.
Срещата - Ухажване и чифтосване
Морските цвинчета са разгонени през цялата година и чифтосването изисква нищо повече от упорито ухажване на мъжкия. Мъжките са готови за това и обикалят желаният обект с походка съблазнително поклащайки задницата си и непрекъснато потраквайки. Женската го отблъсква силно веднага щом мъжкият се опита да се разположи върху нея. Женската сяда на задните си лапи и опъва предните напред, отваря малката си уста широко, показвайки заплашително зъбите си. Тогава става съвъкуплението. Този цикъл трае 14-6 дена.
Свинчетата са полово зрели още след първия месец от живота си. Тогава задължително се разделят мъжките от женските свинчета.
Женските морски свинчета трябва да забременяват от 5 до 12 месец, след тази възраст не е полезно женските да раждат . Ако майката тежи по-малко от 500 грама или е по-млада от посочената възраст, има възможност за проблеми с раждането.
Бременност на морските свинчета
Бременността е средно 68 дни. Първночално трудно ще забележите промяна в бременната майка. Мъжкият е особено любезен. Започвайки четвъртата седмица майката е добре закръглена, в зависимост това колко малки ще има. Майката не показва никакъв знак за строене на гнездо почти до датата на раждане.
Важно е женското свинче да бъде хранено с качествени гранули, сено и много свежа и разнообразна храна.
Не вадете майката излишно от клетката, не я стряскайте, не стискайте корема й, не я притеснявайте по никакъв начин!
Може да отглеждате бъдещата майка сред себеподобни женски, ако преди това е живяла с такива. Ако забележите, че другите женски в групата се държат агресивно с нея, веднага я отделете. Такова агресивно поведение рядко се наблюдава, дори след раждането другите женски помагат на майката в грижата за бебетата. За да се чувстват комфортно, те трябва да имат достатъчно жизнено пространство в клетката.(Клетка ‘’от големите’’, които се продават в зоо-магазините е достатъчна само за майка с малки, но не и за други възрастни животни.)
Какво можете да забележите по време на бременността?
Седмица първа: Никакви признаци.
Седмица втора: Бъдещата майка започва да пие повече вода. Това не е показателно особено в летните месеци.
Седмица трета: Ако следите теглото, ще забележите, че свинчето започва да наддава.
Седмица четвърта: Опитен специалист може да напипа малките през коремчето на майката.
Седмица пета: Коремчето на майката започва да се окръгля. Бихте могли да осетите малките.
Седмица седма: Може да осетите движенията на бебетата.
Седмица девета: Майката става все по-трудно подвижна, но е все още активна и се движи, пие вода и се храни нормално. През тази седмица се раздалечават костите на таза.
Седмица десета : Малките се раждат.
Раждане
Морските свинчета обикновено раждат без проблеми 3-4 малки. Обикновено това става през нощта. Женската копае в постелята, вагиналното разкритие е видимо, и контракциите са забележими. Женската е в седнала когата се появява първото малко. Тя разкъсва и изяжда плацентата околко малкото. След това майката облизва - почиства и изсушава новороденото.
Бебетата
Малките са напълно развити и приличат на умалено копие на родителите си. Жизнени са. Започват да се движат и да търсят укритие веднага след раждането. Добре е да си имат такова. Картонена кутия, чиста кърпа или друго подръчно средство биха ви свършили идеална работа.
Майката е също активна. Трябва да се грижи за малките и да се храни! Задължително й осигурете повече вода, свежа храна и смеска. Кърменето е изтощително и ще забележите как ден след ден слабее.
Бебетата на 3 дневна възраст трябва да се опитват активно да се хранят с храната на майката, но чак на 20 дни тя ще им е достатъчна и няма да имат нужда от мляко. С кърмата те получават не само хранителни вещества , но и антитела, които ги предпазват от заболявания в ранна въраст.
Бебетата остават с майка си едва 4 седмици. Което си е направо жалко като се има предвид, че сте ги чакали цели 10. Мъжките се отделят на 3 седмична възраст. Бебетата се отделят по пол, като женските могат да останат с майка си.
Обърнете внимание на майката
Тя трябва да кърми спокойно малките си, да не показва никакви признаци на болка, да не се залежава и да се храни нормално. Ако започне да отбягва малките, да не се храни, не пие вода или изглежда много унила, добре е да се консултирате с вашия ветеринарен лекар. Погрижете се да приема достатъчно витамин C
Какво може да се обърка?
Токсемия. Обикновено се раждат 3-4 малки, но ако са повече майката може да се изтощи. Следете за загуба на апетит, нервност, последвани от конвулсии. По-пълничките женски са по-предразположени! Важно е да действате бързо и да се свържете с вашия ветеринар!
Мастит. Състояние, при което е възпалена едната или двете млечни жлези. Майката започва да страни от малките и да не им позволява да сучат.
Нужна е намеса на ветеринарен лекар.
Агалаксия. Поради нервност и стрес, майката не отделя достатъчно количество мляко. Признаците са като при мастит, но ако преместите семейството на по-спокойно място, далеч от непрестанен достъп на хора, обикновено отшумява.
Отглеждане на осиротели малки
Това е трудна задача и често завършва фатално за малките, ако се наложи дохранване в първите дни след раждането. Колкото повече дни са хранени от майка си, толкова повече шансовете им за оцеляване се увеличават.
Можете да храните малките със сухо мляко за котенца.
Друга алтернатива е кондензирано краве мляко, разредено с охладена преварена вода в което е накиснато парче хляб. Една част кондензирано мляко се разрежда 1:1 с преварената вода и към тях се добавя хляба. Сместа се пасира и се предлага на малките на върха на малка лъжица. Малкото ще оближе и осмуче необходимото количество от лъжицата, без да се задави. При бебетата морски свинчета не се препоръчва принудителното хранене със спринцовка понеже може да попадне смес в белия дроб и да се предизвика пневмония.
Друг проблем е да научите малките да ядат твърда храна. Най-лесният начин е да ги отглеждате с възрастна женска, която те да наблюдават и да следват нейното поведение на хранене. ‘Осиновителката’ също така ще ги топли.
В първите дни е важно да масажирате коремчетата и гениталиите на бебетата след хранене, за да се изхождат по-лесно.Това става с влажна кърпа, с която леко и много внимателно ги разтривате. Ще забележите, че след 4-5 дни те успяват да се изхождат сами.
Ако сирачето оцелее 7 дни, то вероятността да оживее е голяма.
Редактор преди 135 месеца
1
Малките, а и по-големите кучета имат естествен нагон да скачат нагоре върху хората, когато казват здравей. Защо е така? Защото ние сме по-високи от тях! Когато кучетата се срещнат, те подушват едно на друго лицата. Те обичат да правят същото нещо и когато ни поздравяват, затова е съвсем естествено кучетата да скачат върху нас и да се опитват да достигнат лицата ни, както и да получат нашето внимание.
Какво да направим относно този проблем
Ключът към това да обучите кучето си да не скача върху вас, когато иска да ви поздрави, е да му покажете, че поздравявате само кучета, които държат предните си лапи на пода. Въпреки, че не може да кажете това на кучето си с думи, може да го кажете с действия. Когато вашето куче ви поздравява, целта му е да получи вниманието ви и да ви накара да го погалите. Знаейки това, вие може да му покажете какво трябва да направи, за да спечели вашето внимание и докосване. Опитайте се да запомните две неща, всеки път, когато поздравявате кучето си:
1. Дръжте вниманието и ръцете си далеч от кучето си, освен ако предните му лапи не са на пода.
2. Незабавно обърнете внимание на кучето си и го погалете, веднага щом то постави предните си лапи на пода.
Например, когато вие влезете през вратата и кучето ви скочи върху вас, игнорирайте го. Не му казвайте да слезе от вас и не го отблъсквайте. Вместо това, останете изправен и гледайте над главата му. Ако случайно помръднете с ръце или длани, издърпайте ги към гърдите си. Ако кучето продължава да скача върху вас, обърнете се. Тогава кучето ще трябва да застане с предните си лапи на пода, за да може да ви последва. В момента, в който предните му лапи докоснат пода, превърнете се в чудесния, любящ собственик, който сте и кажете тихо "Добро момиче/момче" и го/я погалете по главата. Ако скочи, когато го/я докоснете, просто дръпнете ръката си настрани, застанете прави както преди, и го/я игнорирайте, докато предните му/й лапи не се намерят отново на пода. И в момента, в който лапите му/й докоснат пода, го погалете. Вашето внимание и вашето докосване са думите, които вие може да използвате, за да покажете на вашето куче как трябва то да постъпи, за да получи вниманието ви.
Никога не се въздържайте да покажете внимание, когато лапите на кучето ви най-накрая докоснат пода – дори да сте се подразнили преди момент, заради това, че кучето ви пак е скочила върху вас. На него трябва да му се даде възможност да направи връзката, че поставените на пода лапи дават магически резултат на внимание и привързаност от страна на хората.
Тренировъчни упражнения
Важно е да научите вашето куче какво вие наистина искате то да направи по време на поздрав. Например, може да обучите кучето си да седи или да става, за да поздрави хората, вместо да скача върху тях. Следните упражнения могат да ви помогнат да научите кучето си да поздравява учтиво вас и другите хора:
• Когато кучето ви започне да скача нагоре, застанете спокойно, гледайте право напред (а не към кучето ви), и издърпайте ръцете и дланите си към гърдите. Спокойно изчакайте докато кучето ви спре да скача. Когато предните му лапи докоснат пода, незабавно го погледнете и спокойно го помилвайте. Ако то се развълнува и скочи отново, изправете се обратно и повторете последователно същите действия.
• Ако кучето ви вече знае как да сяда при зададена дума (команда), опитайте тази стъпка. Когато кучето ви започне да скача нагоре, застанете спокойно, погледнете право напред (а не към кучето си), и издърпайте ръцете и дланите си към гърдите. Кажете "Долу" и незабавно обърнете гръб на кучето си, така че то да не може да достигне лицето ви. След това кажете "Седни." Когато то седне (наблюдавайте го с периферното си зрение, така че да може да видите, когато го направи), обърнете се обратно с лице към кучето, коленичете до него и спокойно го погалете. Ако кучето ви скочи отново нагоре, станете, и му обърнете гръб, както сте направили преди малко. Продължавайте да повтаряте действията в този ред, докато кучето ви не спре да скача нагоре.
• Ако влизате в стаята, и кучето ви започне да скача нагоре, незабавно отстъпете навън и затворете вратата след вас, оставяйки отворен само един процеп. През процепа на вратата кажете "Седни." Когато кучето ви седне, спокойно влезте отново в стаята, коленичете долу и нежно го погалете. Ако скочи отново нагоре, бързо се изправете, излезте отново от стаята, затваряйки вратата след себе си. Продължете да повтаряте действията в този ред, докато кучето ви не спре да скача нагоре.
• Когато кучето ви започне да скача нагоре, застанете спокойно, гледайте право напред (а не към кучето си), и издърпайте ръцете и дланите си към гърдите. Кажете "Долу," и направете няколко бързи стъпки към кучето си. (Внимавайте да не настъпите лапичките му.) То ще скочи назад, за да се махне от пътя ви. В момента, в който предните му лапи докоснат пода, кажете "Седни." Когато то седне, коленичете долу и спокойно го погалете. Ако скочи отново нагоре, незабавно станете и повторете действията в същата последователност.
• След като вече веднъж кучето ви се е научило да поздравява вас учтиво, съберете няколко приятели, за да ви помогнат да го обучите също така да поздравява учтиво и други посетители във вашия дом. Един по един, нека вашите приятели да направят упражнението описано по-горе за човек, който влиза в къщата или стаята. Обяснете им каква е последователността на действията: да обърнат гръб, да излязат и да затворят вратата, ако кучето скочи върху тях. След това започнете сесиите на упражнение с един от тях, който да чука или да звъни на звънеца, и отидете да отворите заедно с кучето си. Преди да отворите врата, кажете на кучето да седне. Когато то изпълни командата, отворете вратата. Ако то започне да скача, вашият приятел знае вече какво да направи. Ако кучето ви остане седнало, вашият приятел може спокойно да го поздрави, а вие да го наградите с лакомство. Нека направите така няколко повторения с всеки един от вашите приятели.
Допълнителни съвети
• Заради прекаленото им вълнение, когато поздравяват хората, някои кучета намират за по-лесно да сграбчат играчка, която да държат или да я размахат, отколкото да седнат долу, за да ги погалят. Ако вашето куче е такова, дръжте играчка при входната врата. Когато се приберете в къщи, отворете вратата и незабавно насочете вниманието на кучето ви към играчката или я хвърлете към него. Направете същото нещо, когато в дома ви идват и други посетители.
• Тъй като това да научите кучето си да не скача може да бъде наистина голямо предизвикателство, не се колебайте да потърсите помощ от треньор на кучета в областта, където живеете. Един или два частни урока, може много да помогнат на вас и вашето куче що се отнася по въпроса със скачането.
Какво да НЕ правите
• Не бъдете прекалено въодушевени, когато поздравявате кучето си. Колкото по-спокоен сте вие, толкова по-спокойно ще бъде и вашето куче.
• Не крещете на кучето си, когато то скача върху другите хора. Крещенето просто ще го накара да се развълнува още повече и да започне да скача още по-енергично.
• Не се опитвайте да сграбчите или да отблъснете кучето си. Ако направите това, то само ще предизвика още повече скачане.
• Не бутайте с коляно гърдите на кучето си, не стъпвайте на задните му лапи, не го сграбчвайте и не щипете предните му лапи, или по какъвто и да е друг начин не му причинявайте болка или дискомфорт. Ако го направите, вие ще уплашите и ще нараните кучето си, и то няма да може да се научи как да поздравява хората учтиво.
Избрано от форуми
Няма намерени постове
