Чинчила информация отглеждане размножаване
Чинчилата (Сhinchilla laniger) спада към сем. Чинчилови (Chinchillidae). Нейна родина са високите планини на Южна Америка (Аржентина, Перу, Чили, Боливия). Името си е получила от индианското племе чинча". По външен вид чинчилата прилича на катерица, но ушите и рунтавата й опашка са по-малки (фиг. 22). Тялото й е дълго 23 38 см, а опашката 8 15 см. Възрастните екземпляри тежат 500 800 г. Очите й са големи и черни. Космената покривка на гърба й странично е от светло- до тъмносива с гълъбов оттенък, а на корема е със сиво-бял цвят. Пуховите косми са много фини, с нежен копринен блясък. Гъстотата на космите е значително по-голяма, отколкото на другите животни. В природата живее на многобройни колонии (до 100 бр.)- Активна е през цялата година през нощта. Обитава естествени пещери и скални пукнатини, като е отличен катерач.
Отглеждане.
Чинчилата е един от най-подходящите бозайници за отглеждане в домашни условия, тъй като е ласкава и доверчива с човека. Освен това нейните изпражнения почти не миришат. Дори в помещения, където се отглеждат стотици чинчили, липсва тежката миризма, характерна за гризачите. Клетката за двойка чинчили (те са моногамни животни) трябва да е от метална конструкция и гъста мрежа. Дъното е също от ситна метална мрежа, под която има подвижна метална тава за събиране на изпражненията. Размерите на клетката са минимум 70/70/70 см, като отпред има вратичка за отваряне с ясла и място за бутилка с вода. Вътре в клетката се поставя дървено гнездово сандъче с размери 30 х 20 см и височина 30 см. Сандъчето има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контролиране на новородените и за почистване. Необходимо е да се постави една малка вана със ситен пресят пясък или пепел с добавка на 10 % талк, в която животните обичат да се къпят". Без тази прашна баня" чинчилите не могат да поддържат в изправност нежната си козина, която лесно се скубе. Освен това прашната баня запазва структурата на косъма и топлозащитните му свойства. Чинчили, лишени от пясъчни вани и отглеждани при повишена влажност, лесно се простудяват и загиват дори при температура над 13°С. Пясъкът трябва периодично да се заменя с нов. Хранене. Дажбата на една чинчила се състои от 10 г зърно (овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др.) и малко ароматно сено. През зимния период се прибавят кореноплоди (моркови, цвекло) или зеле, а през лятото трева, люцерна, листа от глухарче. Вода за пиене се дава на воля в обърнати бутилки, които завършват с гумена тапа, пробита от тънка метална тръбичка, стеснена в единия край. Допълнително на животните се дават клонки за гризане и острене на зъбите, креда или тебешир и костно брашно (за набавяне на необходимите калциеви и фосфорни соли).
Бременните и кърмещите майки, а също и новородените е полезно да се подхранват с овесени ядки (по 6 9 г на майка и 2 3 г на приплод) и кондензирано мляко (по 5 7 г на майка и 1,52 г на приплод). Чинчилите обичат да ядат и сухари. Не трябва да се прекалява с храненето, тъй като чинчилите лесно затлъстяват.
Размножаване Полова зрелост чинчилите достигат на 6 7-месечна възраст, като особено плодовити са до 1012 години. Живеят 1618 години. В природата раждат 1 2 пъти годишно, но в домашни условия 2 3 пъти. Бременността продължава 3 месеца. Женската ражда 16 малки (най-често 2 3), които са напълно развити (окосмени, прогледнали, с развити зъби и способност за бягане). На 1-седмична възраст са способни за самостоятелно хранене, но бозайният период продължава до 2 месеца. На тази възраст малките се отделят от родителите си в други клетки. Майките са способни да забременеят 12 ч след раждането. Чинчилите лесно привикват на човешката ласка, но хващането им с цяла ръка е нежелателно поради хигроскопичността на нежните косъмчета. В такива случаи се препоръчва хващането им с марлена кърпа или за опашката с едната ръка и незабавното им поставяне върху другата ръка.
Основната храна на чинчилата се състои от пелети, които изглеждат като заешка храна, но те съдържат специфични хранителни вещества, от които чинчилата има нужда. В никакъв случай не използвайте заешка храна - много често тя съдържа хормони.
И още нещо интересно
За съществуването на чинчилоподобни зайци в литературата срещаме
сведения още от 1850-1874 г. Във връзка с произхода на чинчилата и
досега не всичко е изяснено. Едни автори твърдят, че тя е продукт на
мутация, а други, че чинчилата е резултат на сложно възпроизводително
кръстосване, при което са взели участие доста породи - виенски син заек,
руския заек горностай, френския сребрист заек, Белгийски великан
(фландър), дивата куникула и др. По всяка вероятност при създаването на
чинчилата е вложен не малко труд от зайцевъдите във Франция Англия,
Германия и други страни. За пръв път обаче зайци от породата чинчила са
били получени от френския зайцевъд Дибовски през 1913 г. След това
чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други
страни.
Породата зайци е наречена чинчила - Chinchilla поради
голямото сходство на цвета на космената покривка с този на дивия гризач
чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на
Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила има извънредно гладък мек, с
копринена нежност косъм, който по дължината си има различно оцветяване.
Отглеждане.
Чинчилата е един от най-подходящите бозайници за отглеждане в домашни условия, тъй като е ласкава и доверчива с човека. Освен това нейните изпражнения почти не миришат. Дори в помещения, където се отглеждат стотици чинчили, липсва тежката миризма, характерна за гризачите. Клетката за двойка чинчили (те са моногамни животни) трябва да е от метална конструкция и гъста мрежа. Дъното е също от ситна метална мрежа, под която има подвижна метална тава за събиране на изпражненията. Размерите на клетката са минимум 70/70/70 см, като отпред има вратичка за отваряне с ясла и място за бутилка с вода. Вътре в клетката се поставя дървено гнездово сандъче с размери 30 х 20 см и височина 30 см. Сандъчето има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контролиране на новородените и за почистване. Необходимо е да се постави една малка вана със ситен пресят пясък или пепел с добавка на 10 % талк, в която животните обичат да се къпят". Без тази прашна баня" чинчилите не могат да поддържат в изправност нежната си козина, която лесно се скубе. Освен това прашната баня запазва структурата на косъма и топлозащитните му свойства. Чинчили, лишени от пясъчни вани и отглеждани при повишена влажност, лесно се простудяват и загиват дори при температура над 13°С. Пясъкът трябва периодично да се заменя с нов. Хранене. Дажбата на една чинчила се състои от 10 г зърно (овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др.) и малко ароматно сено. През зимния период се прибавят кореноплоди (моркови, цвекло) или зеле, а през лятото трева, люцерна, листа от глухарче. Вода за пиене се дава на воля в обърнати бутилки, които завършват с гумена тапа, пробита от тънка метална тръбичка, стеснена в единия край. Допълнително на животните се дават клонки за гризане и острене на зъбите, креда или тебешир и костно брашно (за набавяне на необходимите калциеви и фосфорни соли).
Бременните и кърмещите майки, а също и новородените е полезно да се подхранват с овесени ядки (по 6 9 г на майка и 2 3 г на приплод) и кондензирано мляко (по 5 7 г на майка и 1,52 г на приплод). Чинчилите обичат да ядат и сухари. Не трябва да се прекалява с храненето, тъй като чинчилите лесно затлъстяват.
Размножаване Полова зрелост чинчилите достигат на 6 7-месечна възраст, като особено плодовити са до 1012 години. Живеят 1618 години. В природата раждат 1 2 пъти годишно, но в домашни условия 2 3 пъти. Бременността продължава 3 месеца. Женската ражда 16 малки (най-често 2 3), които са напълно развити (окосмени, прогледнали, с развити зъби и способност за бягане). На 1-седмична възраст са способни за самостоятелно хранене, но бозайният период продължава до 2 месеца. На тази възраст малките се отделят от родителите си в други клетки. Майките са способни да забременеят 12 ч след раждането. Чинчилите лесно привикват на човешката ласка, но хващането им с цяла ръка е нежелателно поради хигроскопичността на нежните косъмчета. В такива случаи се препоръчва хващането им с марлена кърпа или за опашката с едната ръка и незабавното им поставяне върху другата ръка.
Основната храна на чинчилата се състои от пелети, които изглеждат като заешка храна, но те съдържат специфични хранителни вещества, от които чинчилата има нужда. В никакъв случай не използвайте заешка храна - много често тя съдържа хормони.
И още нещо интересно
За съществуването на чинчилоподобни зайци в литературата срещаме
сведения още от 1850-1874 г. Във връзка с произхода на чинчилата и
досега не всичко е изяснено. Едни автори твърдят, че тя е продукт на
мутация, а други, че чинчилата е резултат на сложно възпроизводително
кръстосване, при което са взели участие доста породи - виенски син заек,
руския заек горностай, френския сребрист заек, Белгийски великан
(фландър), дивата куникула и др. По всяка вероятност при създаването на
чинчилата е вложен не малко труд от зайцевъдите във Франция Англия,
Германия и други страни. За пръв път обаче зайци от породата чинчила са
били получени от френския зайцевъд Дибовски през 1913 г. След това
чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други
страни.
Породата зайци е наречена чинчила - Chinchilla поради
голямото сходство на цвета на космената покривка с този на дивия гризач
чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на
Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила има извънредно гладък мек, с
копринена нежност косъм, който по дължината си има различно оцветяване.
Няма коментари
Още от форумa
