Никога не е приятно да виждаме как нашите домашни любимци страдат, това е преживяване от което всеки стопанин на куче се притеснява. Независимо дали е нараняване или просто нашето кучето вече е застаряло ние не искаме нищо повече от това да им се помогне когато изпитват болка. Но е важно да запомним, че не винаги когато имат нужда могат да ни повикат. Кучетата не са хора, така че те не говорят нашия език. Най-доброто нещо което можем да направим за тях е да разберем колкото можем повече за техните проблеми. Кучетата показват болката си с определени действия и поведение, които могат да изглеждат едва доловими за нас. Не всеки е експерт по кучешкото поведение, но тези 5 симптома по-долу ще ви помогнат да определите дали вашият любимец изпитва болка.

1/ Прекаленото лизане

Нормално е за кучетата да се ближат , но не е нормално когато се превърне в обсесивно поведение. Ако забележите вашия домашен любимец да ближе област, която да сега не е забелязвал, това може да е знак, че нещо го боли на даденото място. Домашните любимци, често ближат източниците на болка с надеждата да почистят раната, дори ако няма отворена настояща рана. Не забравяйте да проверите внимателно местата където се ближат и да ги държите под око.


2/ Тежко задъхване

Да е задъхано вашето куче е нормално поведение, което не бива да ви учудва. Дори когато е задъхано тежко, определени обстоятелства го позволяват като прекомерно горещите дни и усилените тренировки. Но ако забележите тежко задъхване от нищото, то може да бъде предизвикано от стрес. Този стрес може да бъде причинен от някаква болка , която кучето ви да изпитва. Заведете го на ветеринар в такъв случай.


3/ Загуба на апетит

Липса на апетит често е резултат от някакъв дискомфорт. Не ви се яде , когато не сте добре нали? Нашите кучета са също така. На тях просто не им се яде особено, когато е болезнено да ходят до купата с храна. Ако забележите каквато и да е загуба на апетит в своя домашен любимец е важно да потърсите ветеринарна помощ веднага, тъй като може да е симптом на много опасни заболявания.


4/ Срамежливостта и Агресията

Може да забележите, че кучето ви става все по-антисоциално. То може да спре до вратата да ви поздрави , но да избягва излизането на вън. Можете да забележите също така, че все повече ви избягва или е по-агресивно. Ако това се случи може болката да е вероятната причина. Най-добре е да го заведете на ветеринар и не го приемайте лично ако кучето ви започне да ръмжи срещу вас, то не се опитва да нарани някого, просто няма друг начин по който да каже че нещо го боли и , че не иска да бъде докосвано.


5/ Общи поведенчески промени

Освен срамежливост и агресия, може да забележите , че кученцето ви не иска да ходи нагоре по стълбите вече, избягва скачане и катерене, или не иска да гони любимата му тенис топка. Налице са очевидни признаци като куцане, но е важно да внимавате за твърди или извити гърбове. Кучетата които изпитват болка, често спят легнали на една страна , а не свити в леглата си. Те могат да се движат по-бавно, спят много повече и привидно са незаинтересовани от нещата, които обичат. Друг знак е необясними инциденти в къщата. Често е много болезнено да се изправят в легнало положение (което вие също може да забележите) , а понякога не са в състояние да го направят достатъчно бързо. Понякога уринират клекнали, или остават бъркотия в леглото си. Всичко това може да се дължи на болка - често както и при старите, но и понякога и при младите.

Да сте в състояние да идентифицирате ранните признаци на болка може да бъде от голяма полза на вас и на Вашето куче. Можете да посетите ветеринар преди състоянието да се е влошило. Ако старостта е виновника, бъдете наясно и образовани за запазването на здравето на вашия любимец. Няма нищо по-важно от споделянето на спокоен и безгрижен живот с най-добрите ни приятели.

Британската късокосместа е може би най-старата британска порода котки. Според една от теориите за произхода й родословието й може да се проследи до онези далечни времена преди около 2 000 години, когато римляните завладяват Британия и там започва да се развива земеделието. Работещите котки – наричани така защото трябвало да "работят", за да се нахранят, а не просто да бъдат домашни любимци – били донесени на острова от римските легионери за да контролират и ограничават популацията от гризачи. Тези котки живеели около хамбари, плевни и ферми и почти нямали контакт с човека. Броят им нараствал и те като цяло благоденствали. Стотици години наред в Британия не се внасяли нови котки и местните екземпляри се кръстосвали в рамките на съществуващата популация. Резултатът бил специфичен вид едра котка с гъста козина.
Към края на 19 век любителите на котки в Обединеното кралство стигнали до извода, че британската порода е красива и заслужава признание. С развъждането на най-качествените екземпляри се заел Харисън Уайър – един от създателите на фелинологията във Великобритания, който бил горещ поклонник на тази порода. По негова инициатива през 1871 г. точно 20 години след първата съвременна изложба на кучета отново в Crystal Palace в Лондон се проведежда и първата в света изложба на котки. Участващите в нея британски късокосмести печелят повечето от наградите. През 1898 г. породата е призната официално – факт, който е отразен в регистрите на Английския клуб на любителите на котки. Любопитното е, че иначе напредничавите американски фелинолози я признават едва през 1980. Първи са, разбира се, Cat Fancier’s Association (CFA), но и днес породата е доста рядко срещана в САЩ.

Британската късокосместа е една от трите световно известни породи котки, които имат свой клуб в България. Ето какво още прочетохме за миналото на породата в статията на Вл. Йонев на официалния адрес на клуба в Internet www.catbg.com

В знаменитата приказка на Шарл Перо се разказва за един забележителен котарак, който ловял зайци и правел всякакви други интересни неща, които обикновено котките не умеят, като например, да се разхожда в ботуши и да говори с човешки глас. Това бил шартрьоз – потомък на големите сини котки, живеещи в манастира Шартрьо, които охранявали от плъхове знаменитите винарски изби. А Луис Карол в своята повест "Алиса в страната на чудесата" разказва за котарак, който можел да се усмихва. (Без съмнение си спомняте за изчезващия Чеширски котарак "котка без усмивка – усмивка без котка"- б.р.) И в двете приказки става дума за една и съща порода, която сега се нарича британска синя късокосместа…

Да оставим настрана ботушите, които явно не са по мярка на котешките лапи, а така също и умението да се говори с човешки глас. Останалото е чиста истина. Шартрьозът ловял зайци без проблеми, винаги оставал верен на своя стопанин, а с ум и хитрост тази порода е известна от незапомнени времена. Една английска дама, дълги години занимавала се с развъждане на британски късокосмести котки, в продължение на 15 години изучавала навиците на тези животни и написала монография, в която доказва, че британецът е в състояние да разбира до 700 произнасяни от човека думи.

Британските котки отдавна живеят в аристократичните семейства и обичат еднакво всички, които живеят в дома. Но миловидното и тромаво "плюшено мече", виждайки плячка, се превръща в тигър, няма спасение от него нито за малката мишка, нито за големия плъх, пък и птичка едва ли би му убягнала на дървото, където той се покатерва със завидна за вида му пъргавина.

Британците са единствените, които в котешкия свят притежават способност да се усмихват. Мнозина от техните стопани твърдят, че е много лесно да се предизвика животното да се усмихне – трябва само добре да похвалите своя любимец. Достатъчно е да кажеш на котарака: "Ти си млад, красив, котките те обичат… а аз съм луд(а) по теб" и ще видите как бузите му се разтягат в снизходителна усмивка, а медните му очи весело гледат към стопанина…"

1. Рефлекторна дейност на половото поведение.

Размножаване при кучетата е възможно само след появяване на половите рефлекси. Под тяхно влияние протича контактът между мъжкото и женското животно, съвкуплението, еякулацията, придвижването на спермата в половия апарат и оплождането. Половите рефлекси се делят на две групи -безусловни (вродени) и условни (придобити).

Безусловните полови рефлекси се проявяват в зависимост от състоянието на половата система, нервно-хормоналната регулация и от условията на отглеждане. Безусловните рефлекси започват да се проявяват едновременно с половото съзряване на мъжкото куче, главно под влияние на андрогените. Върху появяването на половите рефлекси оказват влияние и редица външни дразнители, които се приемат чрез зрение, слух и обоняние. Най-съществена роля за проявяване на половите рефлекси при мъжкия разплодник има обонянието. Безусловните полови рефлекси образуват верига на размножителния процес, която е изградена от:

а) Рефлекс на приближаване (Кучето доближава женската и я преследва под влияние на специфичната миризма на естралния секрет); В повечето случай рефлексът на приближаване се съпровожда и с "флирт" или полова игра между двете животни. Взаимно се подканят за игра, гонят се, отбягват едно от друго, бягащото позволява да бъде настигнато, след което то започва да преследва другото. Кучетата се захапват нежно, взаимо обдушват (поемат миризмата) половите си органи.

б) Рефлекс на ерекция (Притокът на артериална кръв към пениса се увеличава и изпълва пещеристите тела. Пенисът постепенно се уголемява и втвърдява, а просветът на пикочно-половия канал се разширява. Рефлексът на ерекция се регулира от център, разположен в кръстеца, но под влияние на Централната нервна система. При директно дразнене върху главата на пениса на кучето също може да се прояви рефлекса на ерекция); Кучето започва да се стреми към качване върху женската.

в) Рефлекс на обхващане (Кучето се качва върху женската и с предните крайници я обхваща в областта на поясницата);

г) Рефлекс на съвкупление (Кучето вкарва пениса във влагалището на женската. Чрез разположените в пениса рецептори се възприемат различни видове дразнения - механични, температурни, за налягане. Под тяхно влияние разплодникът започва да извършва тласъчни движения);

д) Рефлекс на еякулацията (Чрез него се завършва веригата на размножителния процес. Изразява се в отделянето на сперматозоиди и на секрет от простатната жлеза. Общото количество на сперматозоидите и секрета от допълнителната полова жлеза, се нарича еякулат. Рефлексът на еякулация се придружава със своеобразна обща възбуда, която се нарича оргазъм. Оргазмът се контролира от център в лумбалната област на гръбначния мозък, но висшето му регулационно ниво е в кората на главния мозък).

Условните полови рефлекси се разделят на две групи - положителни и отрицателни. Положителните условни полови рефлекси се образуват в резултат на многократното въздействие на определени нови условия при протичане на безусловните полови рефлекси. След неколкократни съчетания тези условия започват да въздействат като самостоятелен дразнител за проявяване на безусловните полови рефлекси. Отрицателните (задръжни) условни полови рефлекси се изграждат чрез създаване на условия, които могат да задържат или да потиснат протичането на половия рефлекс при мъжкото куче. Причините, които могат да предизвикат отрицателни полови рефлекси са няколко:

а) Отрицателна индукция (Характерно за този вид задържане е, че проявяването на изградените условни полови рефлекси се потиска под влияние на страничен, чужд за кучето дразнител. Наблюдава се, когато кучето трябва да осъществи полов акт в обстановка, която му е непозната или в присъствието на странични хора);

б) Надпределно задържане (Проявява се под действието на силен условен дразнител. Надпределното задържане е изразено предимно при кучета със силен, но неуравновесен тип нервна система);

в) Загасващо задържане (Създава се, когато продължително време условният полов рефлекс не се подкрепя от безусловен полов рефлекс. Една от причините, поради която може да настъпи загасващо задържане е, когато разплодникът се държи постоянно с женската);

г) Диференцирано задържане (Изразява се в потискане на изграден положителен рефлекс от друг положителен рефлекс);

д) Закъсняващо задържане (Формира се, когато се увеличи времето между условните и безусловните дразнители. Ако условният дразнител действа предварително, възбудният процес се задържа и половият рефлекс угасва. Закъсняващо задържане може да настъпи, когато разгонената женска се доведе при разплодника, но той не се пуска веднага да я заскочи. Когато кучето е изградило закъсняващо задържане, е необходимо за известен период от време да не се използва за разплод).

При кучката по време на еструса, при осъществяване на контакт с разплодника се проявяват специфични за нея полови рефлекси. Те възникват с половото узряване на женската и с появата на първия полов цикъл и първата овулация. Процесът е свързан с цялостното развитие на организма и със засилване функциите на хипоталамуса и хипофизата. Увеличава се активността на яйчниците. Обособяват се вторичните полови белези. Настъпват промени в поведението, които са особено характерни по време на еструс. Голямо влияние върху половото узряване оказват редица екзогенни и ендогенни фактори (наследственост, ниво на половите хормони, хранене, температура на околната среда). Половите рефлекси, които имат сравнително ясна диференциация, са следните:

а) Рефлекс на половото влечение (Проявява се по време на еструса и се изразява в стремежа на кучката към разплодника);

б) Рефлекс на неподвижност (Кучката, която е в еструс, допуска мъжкаря да я заскочи и обхване с предните крайници);

в) Рефлекс на съвкуплението (Изразява се в силно извиване на гръбначния стълб, повдигане на опашката, интензивни контракции на вулвата);

г) Рефлекс на ерекцията (Аналогичен на този при мъжкаря. Изразява се в силно набъбване на клитора. Нервните дразнения предизвикани от пениса в началния етап на съвкуплителния процес водят до набъбване на отделните части на матката - шийка, тяло, рога);

д) Рефлекс на еякулацията (Изразява се в отделянето на секрет от вестибуларните жлези, оргазъм (обща нервна възбуда), силно ритмично съкръщаване на мускулатурата на шийката и рогата на матката. В резултат на тези процеси от цервикалния канал към влагалището се изтласква секрет, мускулните движения моментално променят посоката си и подпомагат спермата да бъде засмукана и придвижена към тялото и рогата на матката).

2. Периодизация в постнаталното развитие на кучето.

Познаването на онтогенетичното развитие е от голямо практическо значение за мотивация на действията в процеса на обучение на кучето.

Първият период обхваща времето от раждането до двадесет и първия ден. Това е периодът на безусловнорефлекторната адаптация. Новороденото е със затворени очи и ушни проходи. Движенията са пълзящи и некоординирани. Кученцето не е способно за самостоятелен живот. Приблизително на всеки три часа поема майчино мляко (коластра). Отделителната му система не е в състояние да функционира, ако майката не го ближе с език по коремчето и аналния отвор.

Главният мозък на новороденото кученце представлява около 12% от масата на главния мозък на възрастно куче от същата порода. През различните периоди увеличаването на главния мозък не е равномерно. В момента на раждане най-добре са развити тези части на Централната нервна система, които осигуряват регулацията на поведенческите и вегетативните (автономните) функции, необходими за самостоятелно съществуване извън организма на майката. При новородените кученца отсъства характерния за възрастните ритъм на редуване между бодърстване и сън съобразно деня и нощта. Полифазният ритъм на двигателна активност се запазва почти до края на периода и едва около двадесетия ден може да се констатира слаба диференциация между нощ и ден и съответно - покой и активност.

Непосредствено след раждането, от сетивата най-добре функционират обонянието, вкусът, кожно-температурният анализатор и все още несъвършенният вестибуларен апарат. Всички вродени рефлекси като движение на крайниците и тялото, сукането, прозяването - образуват сложна реакция, която се нарича опистотонус. Тя се демонстрира експериментално по следния начин: Ако се поднесе към новороденото специфична остра миризма на йод, спирт или амоняк, то бавно повдига глава, протяга шия, изпъва телцето си, предните крайници се насочват напред, а задните - назад. Тази безусловна реакция е съставна част от бозаенето, при което се привежда в действие комплекс от вродени рефлекси.

На четвъртия ден след раждането кученцето вече е в състояние да открие майка си, ако тя е на по-голямо разстояние, а не непосредствено до него.

На петия ден се образува условна двигателно-левкоцитна реакция: Около петнадесет минути преди поредното кърмене, което се осъществява приблизително на всеки три часа, кученцето започва да се движи и да издава звуци, а нивото на левкоцитите в кръвта се повишава.

Около петнадесетия ден след раждането се проявяват ориентировъчните реакции към звук и светлина. С проглеждането и отварянето на слуховите канали се увеличава възможността за още по-пълно възприемане на околния свят на базата на образуването на множество условнорефлекторни връзки. Все още водещ анализатор остава обонянието.

Около двадесетия ден кученцето вече е в състояние да стои на краката си. Пълзенето преминава в ходене, а по-късно и в бягане. То се отделя на по-голямо разстояние от майка си и постоянно изучава заобикалящата го среда. Започва формирането на отбранителните условни рефлекси. Поради несъвършенство на дългосрочната памет през този период е почти невъзможно да се прилага обучение. Командите трябва да се повтарят многократно и да се подкрепят единствено с хранително поощрение. Забраната и наказанието са абсолютно неефективни.

Вторият период обхваща времето от двадесет и първия ден до тридесет и петия ден след раждането. Това е периодът на условнорефлекторната адаптация. Показателите на слуха са почти еднакви с тези на възрастното куче. Условните рефлекси вече могат да се образуват не само чрез хранително поощрение, но и чрез прилагане на методи, ангажиращи отбранителното поведение.

Третият период обхваща времето от тридесет и петия ден до три месечна възраст. Нарича се период на екзалтацията. Той е най-същественият за обучението на кученцето. Подвижноста се увеличава, оформя се дневният ритъм на двигателна активност. Условните рефлекси се образуват много бързо, особено ако са подкрепени с хранително поощрение.

Около четиридесетия ден започва да се проявява по-сложна форма на ориентировъчни реакции, базиращи се не само на контактни, но и на дистантни анализатори. Когато отглеждането и възпитанието на кученцето се извършва в разнообразна среда, богата на предмети и дразнители, се подобряват сензорните възможности, повишават се умствените способности.

Четвъртият период обхваща времето от третия до седмия месец. Това е периодът на формиране на типологическите особености на нервната система. Започват да се обособяват индивидуалните различия. Възникват отбранителните реакции. Кученцето с внимание и съсредоточеност проучва всички нови дразнители. Появяват се първите признаци както на безпокойство, така и на агресивност. Започва формирането на хищническия инстинкт. При умел подход може да се постигне доминантност на отбранителните реакции в активна форма, което е предпоставка за добро в бъдеще служебно куче.


Хормони, имащи отношение към поведението на Бозайницитe

Тестостеронът е стероиден хормон от групата на половите хормони. При бозайниците хормонът се секретира основно от тестисите на мъжките и от яйчниците при женските, въпреки че малки количества се секретират и от надбъбречните жлези. По принцип е главен мъжки полов хормон и анаболитен стероид.

Ангиотензин - Предизвиква свиване на съдовете, повишава кръвното налягане, стимулира жаждата. Синтезира се в Бъбреците.

Естроген - Естрогените при женските индивиди се синтезират от фоликулните клетки в яйчниците. Със съзряването на фоликула те постепенно се натрупват във фоликулната течност. При настъпване на овулация тяхното ниво в кръвта рязко се покачва - това е така нареченият постовулаторен естрогенен пик, който стимулира половата активност и търсенето на сексуален партньор при женските индивиди.
При женските индивиди синтезът на естрогените започва в началото на пубертета, със съзряването на първия фоликул. В напреднала зрялост, фоликулите се развиват все по-бавно и по-рядко, което води до значително понижаване на кръвните нива на естрогените и настъпване на менопауза. Приемането на синтетични естрогени в този период може да поддържа настроението и половото влечение при жените, но не може да възстанови или да подобри детеродната им способност.
Естрогени се съдържат и в кръвта на мъжките индивиди, но там нивата им са значително по-ниски и относително стабилни. Синтезират се в кората на надбъбречните жлези.

Адреналин - Функцията на адреналина е да: повишава въглехидратната обмяна, служи като медиатор при провеждането на нервни импулси, повишава рязко, но непродължително артериалното налягане, възбужда дихателния център, понижава тонуса на гладката мускулатура на бронхите, забавя перисталтиката, повишава нивото на кръвната захар, повишава основната обмяна. Значително количество адреналин се отделя при различни стресови ситуации например: страх, гняв, опасност, усилено физическо натоварване и др. Основната роля на адреналина е да подготви организма за справяне с възникналата ситуация.
Влияе също и на емоционалното състояние.

Фоликуло-стимулиращ, Лутеинизиращ, Пролактин - Синтезира се в Предна част на хипофизата. Първият стимулира растежа на фоликулите в яйчниците и растежа на семепроводите на тестисите;
Вторият стимулира секрецията но полови хормони от яйчниците и тестисите; Третият стимулира секрецията на мляко.

Окситоцин - Стимулира отделянето на мляко от млечните жлези и контрахиране на матката. който се синтезира се от паравентрикуларното ядро в хипоталамуса, а оттам се складира в задния дял на хипофизата, откъдето се и секретира.

Как да разбера папагалчето, което си купувам дали е младо или възрастно? Има ли лесен начин да се прецени?

В изпълнение на "I will always love you"

Всички ние имаме някакво рутинно поведение, което следваме преди да излезем от къщи – душ, обличане, обличане на връхна дреха, взимаме ключовете (те подрънкват), излизаме. Веднъж разпознало всички тези действия като сигнал, че ще остане само, кучето става тревожно още при първата ви стъпка.

Това означава, че неговото безпокойство се заражда много преди да сте прекрачили прага на входната врата. Впрочем още с алармата на часовника, който ви буди сутрин и отварянето на вратата на банята до излизането ви от дома, кучето вече тотално е обзето от паника.

За да намалите тази растяща тревожност, направете някои промени в своето поведение.

Обърнете внимание на тези неща, които правите точно преди да излезете и започнете да ги правите произволно през деня, когато сте заедно с кучето си. Например, вземете шумно ключовете си и седнете да гледате телевизия, или пък облечете си връхната дреха когато е време да го храните. Не след дълго вашето куче няма да възприема всички тези сигнали като ясен признак, че вие излизате и то остава само. Така част от неговата тревожност и паника ще се намалее.

Тръгвам - Идвам

Повечето от нас мразят да се разделят с кучетата си почти толкова, колкото и кучетата мразят да ни виждат да излизаме навън без тях. Това често води до прекалено внимание към кучето точно преди да излезем от вкъщи. След едни щедри ласки и мили думи, ние затваряме врата след себе си.

За съжаление, точно това излишно внимание и демонстрация на чувства ни към любимото куче, могат да доведат до изграждането на тази тревожност. Най-доброто, което можете да направите за вашето куче е преди излизане просто да го игнорирате, все едно го няма да излезете и след няколко минути да се върнете обратно. По този начин вие казвате на кучето си, че вашето идване и излизане е нещо съвсем в реда на нещата и наистина не е нещо специално.

За кучетата, които имат средно ниво на тревожност, тази стъпка може да бъде напълно достатъчна, за да го избавите от проблема му.

За по-тежките случаи обаче, ще се наложи да поработите доста повече.


Продължително и с търпение

Тази стъпка отнема много повече време и изисква истинско ангажиране и отговорност от страна на собственика. Веднъж започнете ли този процес, много е важно вашето куче никога да не бъде оставяно за продължителен период само, до момента, в който неговото чувство за тревожност не изчезне напълно. Това може да отнеме няколко седмици здрава работа, дори да се наложи да си вземете отпуск.

За да започнете тази тренировка, вие трябва да накарате своето куче да почувства, че никога не е само. Отделете поне 30 минути за всяка тренировка.

Започнете като направите стъпка навън от вратата и веднага се върнете. Не трябва да е толкова дълго, че кучето да започне да усеща паника, че го напускате. Дори в случаите на силно безпокойство това може да продължи не повече от няколко секунди. Когато стъпите обратно вътре, запазете спокойствие и му дайте време да се успокои.

Когато се успокои, отново направете стъпка навън и повтаряйте докато вашето куче спре да показва какъвто и да е признак на безпокойство. После, време е бавно да увеличите периода, през който оставате навън. Отново това може да означава само две секунди, после три и това е всичко за трудните случаи. Веднъж като започнете да увеличавате времето, вие можете да смесвате продължителността.
Например, ако можете да останете навън за 5 секунди, останете 5, но следващия път само 3. Сменяйте продължителността, но не и повече от 5 секунди докато вашето куче не показва никакъв сигнал на безпокойство. Когато дойде време да работите за постижението 45 минути сам, вие трябва много бавно и постепенно да увеличавате времето.

И така можете да работите бавно и търпеливо за увеличаване на времето.

Много бавен и труден процес. Но ако отделяте по час всеки ден за да тренирате с кучето, то резултатите ще бъдат налице. Ако и това не помогне – добре е да се обърнете към специалист по поведение на кучето, а ако не ви изглежда прекалено голямо предизвикателство – вземете другарче на вашето куче. Това често решава много лесно проблема с неговото чувство за изоставеност и самота.

Котката ми е болна , има тумор и спря да се храни, не яде любимата си котешка храна и не пие вода. Лекаря каза, че трябва да опитам насила да и дам по всякакъв начин, за да оживее, но какво ли не опитах с нейната храна и не става.
Моля дайте съвет?