Самооскубване

Ивета    преди 116 месеца
3
Самооскубване

Самооскубване на перата при птиците:физиология или психология?

Много ветеринарни лекари се срещат с този проблем в своята практика.В дадения случай ще обсъдим психологичната страна на въпроса,тъй като лечението по физиологични причини на самооскубване на перата добре е разработено и подробно е описано в популярната литература.

Накратко за основните моменти,на които се основават компетентните източници,ще се опитаме да разберем на какво се основава често срещаната причина за това патологично поведение.

Причината за самооскубване на перата,особено при големите папагали,са външни паразити,според лекарите това е най-вероятната причина,но реалната възможност за заразяване на папагала с ектопаразити е минимална,тъй като дивите животни,включително и птиците уловени за домашни любимци,вече се развъждат в развъдници,където има строг ветеринарен контрол,освен това при повечето домашни птици липсва контакт с дивата природа,който е основен източник на заболяването.При поражение с ектопаразити настъпва специфична картина на развитие на болестта,която е съпроводена със самооскубване на перата в посочената форма.

Има още една приятна страна на тази причина:лесно е да се отстранят външните паразити със съвременните лекарства,които ако се дават правилно,има 100% гаранция на излекуване.

Мръсни,мазни пера,не поддаващи се на почистване с клюна може да бъдат изкоренени от собственика си,когато е ядосан.Източник на замърсяване може да са мехлеми,смоли,масла и др.Отстраняване на причината:ако птицата е замърсена-да се измие и подсуши,ако има рани вследствие на лечението на раните се нанася мехлем на кожата,не и на перата.Ако не може да се премахне замърсяването,първо внимателно подстрижете перата-те ще пораснат след няколко седмици.Подобно еднократно раздразнение не води към пагубен навик на самооскубване.

Сухия въздух също може да бъде причина за самооскубване,и именно нея е длъжен да подозира ветеринарния лекар,преглеждайки такъв пациент.В градски условия на живот,където живеят птиците през цялата година,влажността на въздуха обикновено е по-малко от 40%,а за нормалното състояние на перата и доброто самоучвствие на папагала е необходима относителна влажност не по-малко от 60%.Сухотата е особеност на кожата при птиците,както и при влечугите,птиците нямат овлажняващи и мастни жлези.Също сухата кожа се раздразва,птицата започва да се чеше и може да започне да скубе перата си,за да отстрани постоянния сърбеж.Ако този процес не е достатъчен,дайте на птицата да се къпе.Ако папагала не обича водните процедури,мокрете перата два пъти на ден с топла вода и пулвелизатор.А за повишаване влажността на въздуха в стаята обезателно поставете на отоплителния уред съд с вода.


Неправилно хранене

За приготвяне на храната има много литература,но за съжаление нито стопаните,нито лекарите са в състояние точно да да определят списък с необходимите храни,да не говорим за количеството.Неправилното хранене води до различни нарушения в метаболизма,които се отразяват на състоянието на кожата и нейните производни.Ще се спрем накратко върху особеностите в храненето на големите папагали,особено склонни към самооскубване.

Зърнените смеси трябва да съдържат най-малко 4 вида зърна,които е необходимо да се почистват преди хранене(нито едно какаду или жако няма да яде суха пшеница или царевица).Масления фураж- ядки и слънчогледови семки се дават в ограничено количество:не повече от 10% от дневната дажба.Големите папагали трябва да ядат много плодове-не им отказвайте,плодовете трябва да са разнообразни:не по-малко от 4 вида на ден.Запомнете,че папагалите не са вегетарианци,те имат нужда от животински протеини-варено яйце,извара,постно месо.Изварата е особено ценна поради съдържанието си на метионин,влизащ в състава на перата-птици,които никога не са получавали извара са обречени на оплешивяване.Големите папагали често страдат от недостиг на метионин,съдържащ се в храната,добавяйте тази аминокиселина в храната,и не забравяйте за калция и калциферола.

Стигнахме до основната причина за самооскубване на папагала,пълното премахване на всички причини никога не води до окончателно оздравяване на птицата,ако остане главния фактор-психологическата неудовлетвореност на животното и условията на отглеждането му.Стреса на който са подложени всички животни,отглеждани в плен и изолирани от околната среда,в която са ориентирани вродените особености на поведение.По-дълбок стрес изпитват тези животни,които са способни да осмислят ситуацията,а именно към тях се отнасят големите папагали в птичия свят.

Например,ако в плен стадните животни се отглеждат поотделно,в тях ще се натрупа вътрешно недоволство от невъзможността да общуват със себеподобни,което може да доведе до някой аномалии в поведението:стереотипи (безмислено и безкрайно повторение на едно и също движение),прекомерна агресия,самооскубване.Всички аномалии в поведението се срещат при еднично отглеждани в домашни условия големи папагали,тези птици в природата водят групов живот,за тях е абсолютно несвойствено да седят сами в тясна клетка.Най-лошото е,че повечето стопани на птици с такава патология в поведението даже и не подозират за това,че нещо не е наред с любимците им:постоянно повтарящи се стереотипни клатения на главата,стопаните погрешно смятат,че папагала танцува,или се опитва да намери в плешивия си папагал някакви паразити в перата.

Към необичайното поведение на папагала може да се причисли и предлагането на храна веднъж на ден.В естествени условия папагала отделя много време за намиране на храна,той има ограничен избор от подходящи храни,което трае значително време-от намирането до получаването на храната.Вроденото им поведение за задоволяване на глада изисква храната първо да се търси,след това да се обработи в клюна,като се придържа с крака,и чак след това да се яде.Ако тази верига не се спазва,в папагала се натрупва,както и в случаите на еднично отглеждане,вътрешна неудовлетвореност,и може да се изрази във всякакво направление- нападение над стопанина,или самооскубване.

Големите папагали имат силно развито мислене,по умствено развитие те са близо до едно петгодишно дете.Такъв ум трябва да се занимава с нещо през цялото време,да седи сит и здрав по средата на клетката му е скучно,така както е скучно на малкото дете.Елементарната скука може да бъде още един фактор за недоволство към околната среда,водещо до самооскубване.

Какво е решението?
Никакви аерозоли няма да помогнат за лошите навици,до като не е отстранена основната причина,предизвикваща скубането на перата.Не трябва да се смята за основна причина наличието на паразити,сухота на въздуха,неправилно хранене,мръсни пера.Основната причина най-вероятно е в обстановката в бита,бедна в сравнение с природната среда,където живее папагала,за разлика от домашните птици.

Изхода е прост- обогатете средата на обитание.Това е научна концепция,включваща в себе си такъв подход на отглеждане в плен,който определя как да се промени обстановката за подобряване на психологичното състояние.

При животни с обогатена среда рядко се проявяват някакви аномални форми на поведение,те демонстрират голямо разнообразие и комплексно поведение при изследването на различните нови обекти,което говори за голямото им умствено развитие.Резултатите от някой физиологични изследвания показват,че обогатената среда води до намаляване нивото на стресовия хормон в кръвната плазма.Това,значи че обогатената среда способства за намаляване на стреса причинен при отглеждане в плен.Подобни методи предоставят уникални възможности за пресъздаване на естествена околна среда,която се отразява положително на благополучието на животните,едновременно с това се отстраняват факторите оказващи негативно въздействие.В сравнение с големите зарешетъчни клетки,обогатената воалиера предоставя повече възможности за контрол над околната среда,ефективно стимулира естественото поведение.
Поставете най-различни приспособления,в които да поставите храна,плодове,на папагала ще му бъде интересно да ги вади и след това да ги яде,така ще се занимава и по-дълго време.
Отлична играчка за папагали е картонена кутия с различни форми и размери,празна или пълна със храна,можете да ги закачите или поставите на пода.Папагала не само ще се храни,но и с огромно удоволствие ще удовлетвори своите деструктивни склонности.Плодовите шишчета-парчета или цели плодове и зеленчуци,нанизани на тел или пръчици и поставени да висят,значително ще увеличат изяждането на пресните храни.Можете да ги обвиете в хартия или стърготини,за да затрудните взимането на храната и така да осигурите дългосрочно занимание на птицата.Част от храната може да поставите на покрива на клетката,за да я взима от вътре,като я окачите на тавана.Обогатяването може да е не само с храната,но и обстановката в клетката,може да поставите свежи клонки,някой да закрепите здраво и достатъчно подвижно,за да разширите възможността за физическа активност на папагала,някой клонки може да окачите на въже като не ги фиксирате от двата края,птицата ще използва по-голяма физическа енергия,за да се удържи и следователно ще бъде по-силна и активна.Вместо клонки може да използвате дебели конопени въжета-те са по-меки от клоните за краката,стимулират мускулите на крайниците,освен това може да се дъвчат,да се въртят с клюна,което може да отстрани липсата на занимание.На парче връв може да се наниже част от тръба,получава се мост,това стимулира физическата активност на птицата.Люлките и обръчите също заемат важно място в обстановката на жилището.

По отношение на социалната среда такава общителна птица каквато е всеки папагал,основния съвет е: ако имате възможност,отглеждайте двойка.При най-голямо желание човек не може пълноценно да замени партньора на птицата за общуване,но ако няма друг изход,стремете се със всички сили към това.Ако човек,който обича папагалите по цял ден не е в къщи,най-добре е да се откаже от желанието да отглежда такъв любимец,като голям папагал.

За обогатяване на средата за отглеждане много зависи и от фантазията на стопанина.Един съвет за това:мислете не като човек,а като папагал,който живее в естествена среда,за да се справите с нарушеното поведение на птицата като самооскубването.

За консултация по въпросите за отглеждането,храненето,обогатяване на средата на екзотичния домашен любимец може да се обърнете и към специалист от зоопарк.

Причини и подход към лечение

Повечето статии описват самооскубването като труден проблем,действително това често няма решение и води до отачаяние стопаните на папагали.Решението на проблема е в систематичния анализ за възможните причини.

Много стопани с такива проблеми обикновено търсят конкретна причина,водеща до заболяването.Има няколко фактора или проблема,които способствуват самооскубването във всеки конкретен случай.Много рядко се случва така че самооскубването е резултат само от един фактор.Такива единични фактори могат да бъдат заболявания,като например ламблиоза,при излекуването й проблема може да премине сам.От друга страна причина може да бъде повишено ниво на стрес в резултат на което птицата още в детството си е изпитвала емоционално сътресение, а след това е попаднала в семейство с неблагоприятна за нея обстановка, което е достатъчно прекарания стрес да доведе до самооскубване.

В повечето случаи в основата на проблема лежи съвкупност от причини.Такива причини могат да бъдат неправилно хранене,хронични бактериални или гъбични инфекции,отравяне с тежки метали.Други причини могат да са токсини в околната среда, недостатъчно къпане,стрес,вълнение, хормонални промени, бактериални или гъбични заболявания на кожата,алергия към определени продукти и много други.От толкова много фактори често проблема никога не се разрешава,ако търсим само една причина рискуваме да пропуснем всички останали.

Ветеринарите отнасят проблема към поведенческия, предполагайки че птицата е нервозна или предразположена към самооскубване. При такава диагноза анализите се назначават,за да се открият физиологичните проблеми.

Внимателния преглед от ветеринар е задължителен.

Опитите да се разреши проблема трябва да започнат с посещението на лекар,не е лошо стопанина да се поинтересува какви анализи се назначават и защо лекаря се опитва да изключи причината с помощта на тези анализи.Понякога след направените анализи се оказва, че проблема е поведенчески и птицата е напълно здрава,но и различните ветеринари имат различно мнение.

Някой видове анализи:

Зеленокрила ара -биохимичен анализ на кръв, клиничен анализ на кръв, клоакална проба за паразити,бактериологична посявка и анализ на флората към антибиотици, анализ на кръв за хормони на щитовидната жлеза.

Жако -биохимичен анализ на кръв,анализ на кръв за цирковирусна инфекция на клюна и перата,полиома вирус и хламидии.

Еклектус - биохимичен анализ на кръв, клиничен анализ на кръв, анализ на кръв за цирковирусна инфекция на клюна и перата,бактериологична посявка и анализ на флората за чувствителност към антибиотици, биопсия на перата и кожата.

Какаду - анализ на кръв за хламидии, бактериологична посявка и анализ за чувствителност към антибиотици.

От списъка се вижда,че количеството анализи, назначавани от различни лекари,широко варира, всеки пети случай лекаря заключава че проблема е поведенчески.

От това следва, стопанин който е получил таква диагноза,намира друг лекар или отива при опитен консултант по въпросите за поведението, който знае какви физиологични проблеми могат да предизвикат самооскубването и какви анализи са необходими за всеки случай.

След като ветеринаря е установил поведенчески проблем,обикновено назначава определени медикаменти, които се делят на две групи: регулиращи хормоналния фон или влияещи на мозъка.

Често проблема си остава неразрешен,защото отглеждането и диетата рядко съвпадат със заболяването и резултатите от анализите.В някой случаи описанието на условията на отглеждане дават информация необходима за определянето какви допълнителни анализи са необходими.Ако за постелка се използва естествен пълнител от преработени царевични кочани, и го сменят ежедневно, а на болната птица - жако,може да се направи анализ за аспергилоза.

Анализ за ламблиоза

Понякога се определя какви анализи са необходими по мястото на самооскубване.Ламблията е паразит разпространен сред папагалите.
Дълго време се смятало,че ламблиозата рядко се среща сред големите папагали,известно е че около 75% от корелите страдат от заболяването.Често се среща и при вълнистите папагали, нерезделките.

Диета

След като са направени всички анализи и са изключени възможни заболявания,обърнете внимание на други аспекти от живота на папагала.Втора по разпространение причина е храненето.
Някой папагали реагират на определени продукти,такива птици като ара,еклектус и жако реагират на някой храни.Страдат ли тези птици от алергия към определени продукти или са чувствителни към тях, не е известно.Понякога продукта- виновник се изключва от диетата, проблема започва да намалява или съвсем изчезва.Продукти на които птицата реагира обикновено съдържат изкуствени оцветители или консерванти, това могат да бъдат някой конкретни продукти или пестициди в тях.

В други случаи свързани с диетата,причина е недостиг на определени витамини,минерали и други хранителни елементи.Недостига на ферменти или мастни киселини в диетата често води до самооскубване.Това се случва,когато диетата се състои от 50% или повече от термично обработени или произведени във фабрични условия продукти,тъй като тези елементи практически не присъствуват.При включване на разнообразни и термично необработени продукти настъпва забележимо подобрение.В някой случаи следва да добавяте в храната необходимите мастни киселини,недостига на калций също може да доведе до самооскубване.

Социализация

Стреса също има значение в някой случаи на самооскубване, защото условията на живот в плен се различават от тези в природата.Факторите,присъстващи в живота на папагала и околната среда могат да предизвикат стрес и безпокойство при домашните папагали, да предизвикат нежелание за размножаване или сложно линеене.

Някой социални фактори могат да бъдат основна или допълнителна причина,за папагалите е важно здравето на цялото стадо,както физическо,така и емоционално.В плен даже едва забележими промени в околната среда могат да предизвикат стрес и да причинят самооскубване.

Факторите, които предразполагат някой видове папагали към самооскубване могат да са условията в които са израснали като малки.Такава практика като ранното отделяне от родителите и приучаване към самостоятелно хранене,за да ги продадат по-бързо,подрязването на крилете,може да доведе до формиране на личност,склонна към самооскубване,ако бъдещите обстоятелства са неблагоприятни.Такива птици встъпват в живота емоционално нестабилни,в началото на живота си са изпитвали глад и са се чувствали физически непълноценни,в резултат са неспособни да осъществят нещо естествено- възможността да летят.

Друг социален фактор,който може да предизвика самооскубване е ако влияете на папагала в началото на живота.Този фактор особено влияе на жако,и много специалисти в областта на поведението го признават като причина.Такъв фактор е заминаването на стопанина по време на почивка в първата му година от живота,никой не знае защо именно за жако е актуална причината, и не предизвиква проблем при другите папагали,защо именно в първата година, а не последващите.
Тъй като стопаните на жако общуват с тях през първите месеци от живота им, се определя бъдещата склонност към самооскубване. Много стопани често се стараят да изолират жакото от нови впечатления и неприятности, защото имат репутация на "нервни" птици.Резултата от такова поведение е формиране на личност, която в бъдеще няма да противостои на стреса,няма да се развият необходимите навици за това.

Вълнение,свързано с очакването

Още една причина може да бъде принудителното очакване,това влияе на папагали с нестабилна психика, или на тези, които не обичат и не умеят да ядат.Това се случва сутрин, често слушаме че на папагала е необходимо да спи 10-12 часа всяка нощ.Никъде не се споменава за това, че птицата се събужда рано.Повечето папагали, даже да ги покриват през нощта, се събуждат при първите видими слънчеви лъчи.Ако стопанина обича да спи повече, папагала е принуден да седи в тъмната клетка сам и гладен, в очакване да му отворят клетката и да го нахранят.В процес на очакване папагала започва да скубе перата си.В такъв случай ако стопанина започне да отваря рано клетката и да пуска папагала и да му предложи веднага храна след събуждане, това може да реши проблема.

Наличието на храна е много важно в случая,когато става въпрос за папагал,който е принуден към самостоятелност от рано, а следователно и понякога е гладувал.За това липсата на храна предизиква стрес и вълнение.В такъв случай оставяйте храна в клетката през нощта,за да може да се нахрани щом се събуди.

Отделна стая за папагала

Наличието на отделна стая за птицата също може да предизвика проблем,оборудвани стаи за птици са популярни,защото това позволява да се отглеждат по няколко птици, и се почиства по-лесно,някой папагали добре понасят това,но други страдат.

Жако много рядко се чувства добре в отделна стая, и е по-добре да се намира заедно със семейството,защото установява тясна връзка с хората и не обича изолацията.

Подложените на стрес папагали могат да изпитват проблеми, ако в стаята се намират много папагали.Близо разположените клетки могат да предизвикат стрес при папагали с неустойчива психика.Някой папагали са способни да оказват негативно психологическо въздействие на други птици поради собственическо чувство и за защита на територията си.Някой папагали не се харесват помежду си и са принудени да живеят в една стая с повече птици,което може да причини дискомфорт и да доведе до самооскубване.

Съпричастност

Още един фактор може да стане причина за самооскубване, някой папагали възприемат присърце всичко наоколо и поведението им е отражение на състоянието на стопанина.
Повишената възбуда,постоянното напрежение и честите спорове предизвикват стрес, папагалите разбират че не всичко е наред.Поменете,че папагалите са социални същества и са свикнали да живеят в стадо.В природата отделяне от стадото или лоши отношения с другите членове означава смърт.Те знаят за това инстинктивно и няма значение къде живеят, в природата или в плен.За това всякакво напрежение в семейните отношения продължително време води до емоционална възбуда и стресово състояние.

Ако папагала има само един стопанин,който постоянно е стресиран, недоволен и нещастен, това веднага говори на папагала,че нещо не е наред и може да бъде в опасност.
Повечето папагали страдат тогава, когато стопанина им ги оставя, самооскубват се в първия половин час и след това,когато стопанина отиде на работа.В такива случаи има смисъл преди да отидете на работа да отделите внимание на папагала и да поставите всичко в ред.

Действие/реакция

При проблеми със самооскубване някой стопани се отчайват,разстройват се,но проблема трябва да се реши конструктивно.Някой хора отделят повече внимание,за да отвлекат папагала от това занимание.Ако папагала възприема такова поведение като възнаграждение,самооскубването може да се затвърди в главата му като пложително поведение,особено ако птицата изпитва остър недостиг на внимание.
Други стопани напълно променят поведението си към птицата, която започва да се самооскубва.В такъв случай се създава затворен кръг:папагала се скубе, стопанина напълно променя поведението си, папагала нищо не разбира,страхува се и изпитва стрес,следователно проблема се задълбочава,стопанина променя поведението си до влошаване на състоянието,а папагала още повече се скубе.

В някой случаи стопанина не само е разстроен,но започва да отделя толкова много време на папагала,че скубането става все повече.В природата папагалите не си отделят специално внимание,а се доверяват на инстинктите си,такова поведение може да ги плаши или вълнува.В такива случаи подходете към проблема по-различно,нормално е да се притеснявате,но не го показвайте при общуване и не пресмятяйте всяко паднало перо.

Околна среда

Околната среда има важна роля в създаването или разширяването на проблема.Под околна среда се разбира разположението на клетката, честотата на къпане, веществата,които попадат на перата, токсините във въздуха,тежките метали, постъпващи в организма и наличието на слънчева светлина.

Разположението на клетката може да оказва голямо влияние на оскубването и безопасността на папагала.Ако клетката е до прозореца, птицата може да се чувства уязвима.В природата птиците не седят сами на видими места,за това за да се чувства в безопасност трябва да осъзнава че е неуязвим физически и психически.Често папагала ще живее шастливо до прозореца, докато птицата не забележи някаква опсност навън и от тогава прозореца вече ще бъде източник на опасност.Преместете клетката така че половината от нея да бъде защитена от стена,така птицата ще може да гледа през прозореца,но и да се скрие на безопасно.

Промените в околната среда могат да станат причина за стрес, в резултат птицата може да се самооскубва.Нови осветителни прибори, телевизор с голям екран, голям аквариум, картина близо до клетката могата да подтикнат папагала към самооскубване.

Замърсени пера

Непозната субстанция по перата може да стане причина за самооскубване.Перата са жизнено важни, за това те много внимателно се отнасят към състоянието им.Понякога папагала седи до стопанина си който например яде чипс и след това гали папагала, мазнината от чипса остава по перата,което принуждава папагала бързо да се отърве от замърсеното перо.
Всяко вещество попаднало на перата,включително никотин от ръцете на стопаните- пушачи може да стане един от факторите за самооскубване.Мийте ръцете си преди да пипате папагала.

Лосионите и крема за ръце,които остават по перата могат да доведат до проблеми, като гъбични инфекции,което може да повлече самооскубване.

Замърсен въздух

Вдишаните токсини и други вещества могат да повлияят на самооскубването,папагалите имат много чувствителна и нежна дихателна система, която не е способна да се справи с повечето чужди вещества във въздуха, присъствуващи в жилището.Дима може до доведе до оскубване или да увреди въздушните торбички, в резултат може да се получи хронична инфекция,като аспергилоза.Известни са случаи,когато цигарения дим по дрехите на стопаните предизвиква самооскубване.

Смята се че някой прахове,предназначени за почистване на килими, освежители за въздуха, ароматизирани свещи и подобна продукция със силна миризма предизвикват самооскубване,не ги използвайте ако имате папагал.


Въглеродния окис също е една от причините, пример: папагал ара,живеещ в стая която се намирала над гаража,в стаята попадал въглероден окис от гаража,което повлияло негативно.

За някой ара проблем може да стане пух,прах, летящи от други папагали.Присъствието на други папагали от които хвърчи прах могат да окажат отрицателно влияние,проблем има когато ара и какаду живеят заедно.

Важност на съня

Недостатъчния сън може да доведе до самооскубване.Между различните видове папагали има различно време необходимо им за сън.Възрастното жако се нуждае от повече сън.

Отравяне с тежки метали

Високото съдържание на метали в кръвта като цинк и олово може да стане причина за самооскубване.Тези метали попадат в храносмилателната система с определени продукти.Повечето случаи на отравяне с тежки метали се срещат при какаду, те обичат да изпробват с клюн и често ги привлича всичко метално.

Цинка присъствува в различни форми, може да се съдържа в различни части на играчки, звънци,за покритие на евтини клетки.Един папагал какаду с високо съдържание на цинк в кръвта често пиел вода директно от крана, всеки път изстъргвал покритието на крана.

Най-разпространени предмети са стъклописи и други поцинковани повърхности.Такива повърхости са меки и лесно се поддават на клюна.Малките мъниста за самоделни украси често съдържат цинк, папагалите често получават цинк играейки с тежестите на пердетата.

Осветление

В някой случаи проблема частично се решава с помощта на поставяне на флуоресцентна лампа с пълен спектър.Не е известно защо естествената светлина оказва положително въздействие,възможно е че калция се усвоява по-добре в резултат на повечето вит.Д3 или просто за сметка на стимулацията на ярката светлина.

Линеене

Линка не е разпространена причина, но такива фактори като тежко линеене или хормонални промени,водещи до него могат да доведат до самооскубване.Особено често подобни причини се срещат при какаду,но може да се появят и при други видове папагали.
За начало е важно да определите времето на линеене,обикновено започва преди началото на размножаването.Ако птицата се скубе в резултат на линеене, самооскубването трябва да премине до завършването му и не трябва да се повтаря при следващото линеене.Малко е вероятно папагала да се скубе при всяко линеене.

Хормони

Някой папагали страдат от самооскубване в период на хормонална възбуда,при някой видове такива периоди са съпроводени с повишена агресия и крясъци.За да определите дали хормоните са причината, се препоръчва да водите дневник.Както в периодите на линеене, това ще бъде циклично,особено в сезона за размножаване.

Ветеринарите често предлагат препарати, за да прекратят самооскубването, особено ако е предизвикано от хормонални промени.В някой случаи се препоръчва да намерите другар за размножаване или да давате лекарства,но е безмислено.
По повод медикаментозното лечение, автора на статията изказва следното: "Птиците често получават препарати за подобряване на настроението,трициклични антидепресанти и антихистамини.Тези препарати могат да се обсъждат,но рядко са ефективни.При хормонални промени се приема тироксин,тестостерон и медроксипрогестерон.Тези препарати имат много странични ефекти и се използват само в случаите, когато приичата е точно определена."

Заключение

Процеса за изясняване на причините за самооскубване може да отнеме много време,и разрешаването на проблема да отнеме месеци.В повечето случаи тръпението и упорството имат важна роля,и резултата е пълно оперение.

Има малък процент папагали,които продължват да страдат от самооскубване,и даже тогава съществуват мерки,които могат да бъдат предприети.В други случаи строгата диета в която постепенно се изключват определени продукти,за да се изключи алергия е решение на проблема.

Сложен или неразрешим е проблема- това са случаи предизвикани от стрес или вълнение.За съжаление за хората е трудно да променят установените с години навици,даже ако вредят на птицата.Но в такива случаи с помощта на корекцията в поведението и използване на определени методи може да се постигне подобрение.

Използвана литература:
1. Agnes E. Rupley, DVM. Manual of Avian Practice
2. Branson Ritchie, DVM, Greg Harrison, DVM and Linda R. Harrison. Avian Medicine: Principles and Application
3. David McCluggage, DVM. Holistic Care for Birds
4. Brian Speer, DVM, 2000
5. Joe Arbogast, 2001
6. Tammy Jenkins, DVM, 1999



Автор :Памела Кларк- специалист по въпросите за поведението на животните.
veterinarka.ru
Няма коментари
Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме „бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.