Разбираш ли ме като говоря?

Какво значение придава кучето на нашите думи? Разбира ли ни наистина или само си дава вид, че е така?

Вероятно и на вас ви се е случвало да имате усещането, че когато говорите и кучето ви слуша внимателно, разбира думите ви. Върти глава наляво-надясно, премигва сякаш в знак на съгласие, прави някаква гримаса и въобще дава вид, сякаш е наясно какво точно му казвате. Но изслушването на нашата тирада рядко е последвано от някаква очаквана реакция в поведението му. Ако сме му заръчвали нещо, а то естествено не реагира, готови сме даже да го сгълчим: нали ни разбра за какво става дума, защо не прави каквото трябва!
Действителността е такава: не е вярно твърдението, че кучето е способно да различава думите на стопаните си. Грешката е тяхна - те бъркат неговото внимание и усилие да схване това, което му казваме, с истинското същинско разбиране.
Кучетата са способни да се научат да разпознават някои думи, онези които често им биват повтаряни. Това обаче се осъществява благодарение на три различни стимула: звука на думата, тона на гласа ни и жестовете, които придружават командата.

С настойчивост - успехът е постижим
Заучаването на нови думи от страна на кучето съвсем не е занятие безперспективно. За него важи поговорката "Като грешим се учим". Това трябва да бъде стимулирано: като се вземе предвид, че кучето напредва "пипнешком", надявайки се, че реагира правилно на едно още неизвестно словесно искане на стопанина си, извънредно важно е да му дадем да разбере, обикновено чрез някаква награда, че реакцията му е била правилна.
Не бива да му се караме, ако веднага не е разбрало, какво очакваме от него: бъдете уверени, че то прави всичко възможно, за да успее да ни угоди и наказанието не би постигнали нищо друго, освен да го изнерви и да го направи по-малко разположено да ни слуша.

Независимо дали ни разбира или не, кучето е отличен наблюдател: постоянно ни гледа, търсейки за схване смисъла на всяко наше действие

Кучето съобщава за настроението си посредством гласови звуци. Хармоничните звуци показват, че то е отпочинало и спокойно, готово за изпълнение на заповеди и за игра. Острите повтарящи се звуци показват изнервеност и стрес, дрезгавите ниски звуци показват, че животното заплашително ни предупреждава.

Асоциации
Кучетата учат благодарение на мислени асоциации. Ето защо, една обикновена дума, особено в първата фаза на обучението не съобщава много на животното. Кучето ни гледа, слуша обаче изчаква по-нататъшния стимул. Следователно, в по-голяма част от случаите трябва да има награда. Видът й постепенно ще се ограничава, докато накрая, след като е наясно какво да прави и го прави - тя става епизодична.

Благоразумие и съгласие
С времето, при непрестанно и търпеливо обучение, но и с една все по-рафинирана схватливост от страна на кучето, вече пораснало, то ще е в състояние да разбира безпроблемно значението на серия от думи, произнасяни от неговия стопанин, при това - без прибавени жестове или награди. Едно вещо куче ще изпълнява определено действие дори без да трябва да изслушва словесната команда, а просто наблюдавайки държанието на стопанина си.

Написано от списание "Моят приятел кучето"