Емоция и Мотивация

1. Емоция.

Понятието емоция (от лат. emoveo - възбуждам) изразява видове чувства (радост, скръб, любов, омраза и др.). Това са субективни усещания, имащи своята външна проява чрез мимики, жестикулации, различни вегетативни реакции и др.

При кучето също има изразени външни емоционални състояния под формата на двигателни, вегетативни и други действия. Относно вътрешните субективни преживявания, за тяхното наличие може да се предполага по характера на поведението.

Дарвин обозначава емоциите при животните с термини, характерни за човека. Той пише (Darwin, 1872), че провинило се куче, със своите мимики и поведение показва, че се "срамува" от постъпката си. През 1882 г. Romanes посочва, че папагалът, който е казал своите думи изпитва "гордост". През 1894 г. Morgan остро критикува този класически антропоморфизъм, отдалечаващ се грубо от научния подход към природата на животните.

До 1975 г. господства бихейвиористката концепция, според която субективните психически преживявания на животните не могат да бъдат предмет на научни изследвания. През 1976 г. Griffin посочва, че изучаването на комуникациите при животните трябва да ни достави доказателства за това, че "те притежават психически преживявания и съзнателно общуват помежду си".

Павлов разглежда емоциите от гледище на физиологията и създава концепцията за динамичния стереотип Чрез нея се дава обяснение на механизмите на редица стереотипни форми на работа на главния мозък, като навици и привикване. Също така се отговаря и на въпроса защо разрушаването на даден стереотип може да предизвика емоционално състояние, нарушаващо нормалната динамика на Висшата нервна дейност.

През 1968 г. Анохин (1898-1973) представя своята биологична теория, според която механизмът на емоцията се основава на съвпадането и несъвпадането на обратната аферентация (сигналите от периферията) с акцептора на действие. При съвпадане възниква задоволяване, а при несъвпадане - незадоволяване.

През 1975 г. Симонов представя своята теория (наречена "информационна"), според която появата на емоции зависи от количеството на информацията за задоволяване на определени нужди. При недостатъчно количество информация, постъпваща в организма, възникват отрицателни емоции, при излишък на информация - положителни.

През 1980 г. излиза от печат научния труд на Коробков "Нормальная физиология". В него авторът представя таламическата теория на Кенон и Борд. Под влияние на импулси от таламуса отрицателните емоции (страх, гняв и др.) се съпровождат с повишено ниво на адреналин и възбудимост на симпатиковата нервна система, играещи роля в подготовката на организма към активност. Положителните емоции са свързани с парасимпатикови реакции, а отрицателните - със симпатикови и включват до голяма степен симпатико-адреналиновата и в по-малка ваго-инсулиновата система. Хипоталамусът играе важна роля при възникване на емоционалното състояние ярост. При разрушаване на вентромедиалното ядро на хипоталамуса се променя поведението на кучето. То става по-злобно.

2. Мотивация.

В науката под мотив (от фр. motif - подбуда, подтик) се разбира поводът за извършване на дадена постъпка. Психолозите говорят за мотивация на поведението, в което включват голям кръг от психологически проблеми.

Измененията на мотивацията са специфични и предизвикват кучето да реагира по определен начин. Така в него се формира поведение, преследващо постигането на конкретна цел. (Куче, което е държано дълго време гладно се движи непрекъснато и неспокойно, реагира на вида и миризмата на храната, на съда, в който храната му се предоставя и на всякакви други сигнали, които свързва с храненето. В такава ситуация то не може да бъде разсеяно с нищо друго до момента, в който храната му се предостави).

Всеки дразнител може да предизвика неспецифична реакция на активация. Кучето става по-реактивно към широк кръг стимули. Тази промяна се нарича "обща подбуда". Лишеното от храна куче има силно хранително подбуждане. До каква степен това подбуждане е "силно" трудно може да се каже. Няма мерна единица, с която нивото на подбуда може да бъде установено. Когато констатацията е, че кучето реагира активно на хранителния дразнител, може да се говори за "нисък хранителен праг". Във всички случаи при определяне нивото на емоция и мотивация подходът е чисто субективен.

Физиологичната основа на мотивацията се определя предимно от хипоталамуса. Разположен е в основата на главния мозък, непосредствено под таламуса. Представлява малка пръстеноподобна област, формирана от четири основни части - преоптична, преден хипоталамус, средна област, заден хипоталамус. Хипоталамусът получава импулси от мозъчната кора, таламуса, гръбначния мозък и други части на Централната нервна система. В хипоталамуса се синтезират 7 стимулиращи хормона (наречени "релизинг хормони" от англ. releasing - освобождаване) и 3 потискащи хормона (инхибитори). За функциите на хипоталамуса имат значение връзките му с хипофизата. Тя е жлезата, която до най-голяма степен оказва влияние върху мотивацията. Хормоните, които се отделят от нея регулират дейността на всички останали жлези с вътрешна секреция. В случая интерес представляват гонадотропните хормони - фоликулостимулиращ и лутеинизиращ. Третият хормон, имащ отношение към поведението, е пролактинът, наречен още лактогенен хормон или лутеотропен хормон. Хормоните, при своята циркулация чрез кръвта, се разглеждат като първичните мотивиращи фактори - те непосредствено влияят на съответните мозъчни центрове, засилвайки тяхната възбуда. Хормоните принуждават кучето да извършва определени действия дори и в ситуации, които се явяват крайно неблагоприятни за него.

Според Воронин (1979) "съвкупността от всички механизми, обуславящи безусловните и условните рефлекси, а също и техният емоционален еквивалент съставят физиологичния механизъм на понятието мотивация на поведението". Това е активно състояние на Висшата нервна дейност в резултат на вътрешни и външни дразнители, поддържаща се от саморегулиращи механизми. Под влияние на активното състояние на Висшата нервна дейност при въздействие на вътрешни и външни дразнители главният мозък реагира в резултат на готови системи на вродени и придобити рефлекси.

При наши експерименти (1998 - 2001) с бездомни кучета, търсещи храна, по отношение на емоционалното състояние, се наблюдават три етапа:

а) търсене на целта;

б) поведение, насочено към вече откритата цел;

в) почивка, след като целта е постигната.

Гладното бездомно куче трябва самò да търси храната си. През това време то извършва множество поведенчески действия. Те са разнообразни, обусловени са от миналия опит и постоянно се надграждат. По време на експеримента ние също не сме в състояние да наблюдаваме действителната цел, тъй като местоположението на храната е неизвестно и за нас. В началото на всяко търсене кучето демонстрира сходни поведенчески реакции, но при всеки отделен случай дразнителите са с различна сила и от различно естество, поради което получените резултати не подлежат на еднаква интерпретация.

Когато целта (храната) вече е достигната, разнообразните поведенчески реакции от първия етап се заменят с поредица от действия, идентични при всички кучета и при всяко успешно откриване на храна. Това са захапване, разкъсване на хапки, дъвкане, поглъщане и т. н.

След като целта е достигната (кучето е открило храна и е задоволило свои жизнени потребности), настъпва момент на покой. Кучето не проявява повече търсещо поведение.

В някои случаи след откриване на целта е възможно реактивността към търсене постепенно да се възстанови, третият етап - "почивка", да се прескочи и отново да се пристъпи към етапа - "търсене на цел". Тази "скъсена" според нашите разбирания спрямо горния експеримент верига, сме наблюдавали при кучетата, работещи по следа. При подаване на съответната команда кучето тръгва по мирисната следа и започва да търси целта (първи етап). Всички участващи в експеримента кучета демонстрират почти еднакво търсещо поведение. При откриване на целта (втори етап) някои от кучетата лягат до нея, други я облайват и т. н. Това са заучени прийоми. По този начин всички кучета могат да демонстрират еднакво поведение. Не е такава ситуацията, когато се работи по следа, оставена от фигурант ("престъпник"). Всяко куче, откривайки "престъпника", демонстрира индивидуални форми на поведение, формирани въз основа на личиния му темперамент, агресивност, безстрашие, борбеност, степен на обученост и т. н. След като целта е открита и нервното напрежение е "разтоварено" (чрез лаене, борба и надмощие над фигуранта и т. н.) настъпва почивка (трети етап). Ако обаче, следата е обособена от миризмата на няколко предмета или няколко фигуранта, след откриване на първия (втори етап - откриване на целта), в кучето настъпва известно спадане на реактивността до толкова, до колкото част от целта е постигната, но стремежът към търсене се запазва, защото са налице дразнители, подтикващи кучето към следващата цел (следващ предмет или фигурант). По този начин се прескача почивката (трети етап) и отново се наблюдава връщане към търсене на цел (първи етап).