Животни които не предполагате че живеят в България

Редактор    преди 113 месеца
1
Животни които не предполагате че живеят в България
Черноморската акула е вид хрущялна риба от семейството на Бодливите акули. Наричат я още морско куче. Тялото на черноморската акула е тъмносиво на цвят, покрито с дребни люспи с шипчета, насочени към опашката, която представлява асиметрична перка (с по-голяма горна част). Има и шип, разположен на гръбната перка. Очите са издължени и следват извивката на главата. Устата е разположена в долната част на главата.

Средно достигат до 150 см дължина, но има регистрирани случаи, в които този размер е 180—200 см. Теглото ѝ е около 7 кг (при достигане на зрялост). Най-едрите представители могат да достигнат 14 кг. Официалният рекорд е 7,14 кг и е постигнат край графство Кери, Ирландия.[

 

Обикновените хомяци (Cricetus cricetus) са вид дребни бозайници от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространени са в Централна и Източна Европа, в северозападните части на Централна Азия и югозападните части на Сибир.

 

Енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides) е животно от семейство Кучеви, макар че често е бъркано с енота и язовеца. То е единственият вид в род Енотовидни кучета (Nyctereutes). Енотовидното куче има особена значимост в японската култура, където то е известно под името тануки

Средната дължина на възрастно енотовидно куче е около 65 cm, а теглото е между 4 и 10 kg.

В научните среди се водят спорове за връзката между сибирския (N. p. ussuriensis) и китайския (N. p. procyonoides) подвид от една страна и японския (N. p. viverrinus) подвид — от друга. Според някои японският подвид е отделен вид, поради някои различия в хромозомите, поведението и теглото

 

 Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс е чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги, типичен представител на подсемейство Кози.

Всички кози (Capra) с изключение на Винторогия козел донеотдавана се смятаха за подвидове Козирози (Capra ibex ssp.), като най-близки до алпийските козирози са пиренейските, нубийските и сибирските козли. Скорошни генетични изследвания обаче потвърждават отликата на сибирските и нубийските козирози от алпийските, а пиренейските козирози от друга страна се оказват не чак толкова различни от ибекса, колкото се смяташе доскорo.

За всеки географски район е типичен определен вид козирог, като териториите на разпространение на два различни вида не се припокриват. В неволя обаче козирозите успешно се кръстосват давайки плодовито потомство.

 

 Забулената сова
  (Tyto alba) е средно голяма нощна граблива птица, срещаща се и в България. Оперението ѝ е много фино, в пастелени цветове, с бяло було. Няма изразен полов диморфизъмШироко разпространена по всички континенти със сравнително ниска плътност на популацията. На много места числеността ѝ е станала критично ниска в последните години, но на други се забелязва стабилизация или дори леко увеличаване.Хищна птица, ловува нощем, като прекрасният ѝ слух ѝ помага да открива плячката си и под снежна или листна покривка. Храни се с дребни гризачи, влечуги, земноводни, птици, едри насекоми и други безгръбначни.

 

Кокилобегачът (Himantopus himantopus) е птица от семейство Дъждосвирцови. Среща се и в България, където обитава предимно блата и езера.Дължина на тялото на Кокилобегача достига 37 см., а размахът на крилата - 75 см. Има слабо изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият е с черно теме и черна задна част на шията, които през зимата са бели. Женската е като мъжкия в зимно оперение. При младите главата и гърбът са сиви. Издаващи звуци: Многократно повтарящо се "кик-кик".

 

Морската свиня (Phocoena phocoena), наричана още муткур, е морски бозайник от семейство Морски свине (Phocoenidae), който се отличава от същинските делфини главно по късата заоблена муцуна и по-малките си размери.

Морската свиня е широко разпространена в моретата на Северното полукълбо. Един от трите вида делфини, които се срещат и в Черно море. Обитава предимно плитки води (0-200 м) в зоната на континенталния шелф в целия басейн на Черно море. Храни се основно с риба и главоноги.

Вписан в Българската Червена книга като рядък, муткурът обаче фигурира в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като незастрашен.

 

Гълабова Опашка  Тази пеперуда има едро тяло, спрямо крилата. Много е трудна за снимане, защото не каца и непрекъснато пърха с крилата си, които излизат размазани. Иначе хоботчето й е поне 2 см. Когато я видя над някое цвете ми прилича на самолет, който зарежда гориво във въздуха.

 

Розовото фламинго,   наречено още обикновено фламинго, е най-распространеният вид фламинго. В Европа се среща в южна Франция и южна Испания. В Африка птицата е най-разпространена в Мароко, южен Тунис и Кения. Среща се и в Афганистан и северозападна Индия.

Макар и рядко, може да се види и в България

 

Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет "як" се наричат само мъжките животни, а женските са "дри".

От края на 20 век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 в страната има около 17 екземпляра.[1], през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство-Витиня).


Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме „бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.