Ориенталска котка

Ориенталската
котка, произлиза от сиамските котки, на което се дължи и приликите между двете
породи, по екстериор и нрав, но разликата им е в обагряването на очите.
Представителите на тази порода се отличават с елегантност и изящество.
Ориенталската котка днес е призната от всички фелиноложки организации.



Ориенталската котка, има издължено, елегантно, гъвкаво тяло. Шията е дълга и
тънка.Размерите на главата, крайниците и опашката са пропорционални. Главата е
средно голяма във формата на клин, дълга с тясна муцуна и със забележително
издадена напред брадичка.

Носът е дълъг и прав, като продължава по линията на челото, без стоп. Ушите са
големи, широки в основата, като краищата им са леко заострени. Очите са широко
поставени, средно големи, с бадемовидна форма, с яркозелен цвят (само белите са
с яркосин цвят).

Крайниците са дълги, тънки, с малки овални лапички. Задните крайници са малко
по-дълги от предните. Опашката е дълга, права, завършваща конусовидно.


 Козината е къса, нежна, блестяща, плътно
прилепваща към тялото. Оцветяването трябва да бъде по възможност в един тон,
като всеки косъм трябва да е оцветен еднакво по цялата дължина. Вибрисите и
ресниците трябва да бъдат едноцветни, съответстващи на окраската на козината.

За недостатъци на породата се смятат масивно тяло, кръгла глава, къса, дебела
или закривена опашка, а също и жълтеникав оттенък на очите и бели петънца или
отделни бели косми по козината.