Избрани
Ева преди 106 месеца
0
Здравейте. Имам кученце на 9 мец - Йоркширски териер. До 8-я му месец беше много любвеобилен и никога не е ръмжал, точно обратното - само при влизане на някой в стаята - лягаше по гръб , за да даде коремче, никога не сме имали проблеми с това да го хванем и гушнем докато си лежи. От близо месец насам ситуацията е коренно различна. Ако някой посегне да го погали докато той лежи започва да ръмжи , а да го хване и гушне- дума да не става, озлобява се и посяга да захапе. Вече не дава коремче , когато влезнем в стаята при него . От скоро има една играчка , която му стана изключително любима. През повечето време лежи до нея и си я "пази" и когато посегнем да го погалим ,започва да ръмжи и да се озлобява. Дори не можем да вземем играчката от него , за да осъществим някакъв вид игра . Как да го отучим от това ръмжене и как да го приучим да споделя играчките си ?
Jordan Staff преди 138 месеца
2
03.03.2014 - JCH Nike of Angel's Staff & Angel's Staff Limited Troja Jordan Staff
Show quality puppy,possible available for sale!
Jordan Staff Kennel
www.facebook.com/astbg
www.jordanstaff.net
Американски Стафордшир Териер
American Staffordshire Terriers
Show quality puppy,possible available for sale!
Jordan Staff Kennel
www.facebook.com/astbg
www.jordanstaff.net
Американски Стафордшир Териер
American Staffordshire Terriers
Фондация Приятели на животните - Бургас преди 155 месеца
2
Поредната история, зад която се крие лошият нрав на Човека... Но за щастие не само…
През уикенда, редом с всички останали сигнали, получихме и един доста страшно звучащ. Той се открояваше с пълната безпомощност на едно куче и нямаше как да не се отзовем. Искахме тази история да започне и да завърши с нещо много истинско – колко важно е да не останеш безразличен. В нея участват група деца, а зад тях няколко загрижени човека, които бяха връзката с нас. Фейт е нашата основна героиня. Нейната съдба, преди да ни срещне, е изтъкана от догадки, но никак, никак не е розова...
Гордеем се да напишем, че именно деца са причината Фейт да се озове при нас. Малката, не повече от 3 – 4 килограмова душица се появява в к – с Славейков /парка/, близо до заграждението за кучета. Няколко дни хората от района я виждат да се скита сама и после тя изчезва. До деня, в който една безкрайно мила жена ни се обади с молба за помощ. Тя съобщи, че децата са я извадили с дружни усилия, няколко дни след като Фейт е паднала в близка шахта, дни изпълнени с много болка, страх и молби, на които никой не се е отзовал, освен децата... Жената ни обясни, че кученцето е с потрошени крака, защото не може да стои изправено. Ние тръгнахме натам, даже без да попитаме колко е голямо, за да предвидим нещата, които ще са ни нужни. Заварихме децата, които ни чакаха, разказаха какво се е случило и ни изпратиха заедно с Фейт до колата, а самата тя беше дезориентирана и сякаш без връзка с действителността. После дойдоха лошите новини…
След прегледа се установи, че краката на момичето ни не са потрошени. Тя бе толкова слаба, че й бе невъзможно да се изправи на крака. Под меката й козинка напипвахме само остри, стърчащи кокали /това, за съжаление, не се вижда от снимките!/ Толкова слабо животно не бяхме намирали скоро. Видимо домашна, с подстригана козинка, тогава се надявахме, че е изгубена. Но в подобно състояние и съпоставяйки времето, от което обитаваше квартала, това не бе възможно. Оказа се, че Фейт изпада в пристъпи, точно като епилептичните, една от вероятните причини да е изхвърлена. На малкото й слабо телце има огромна рана, вече зарастваща; от изгаряне. Тя не се ориентира в пространството, сякаш е сляпа и глуха. Отказва да се храни и се налага през два часа да я храним насила със спринцовка. А пристъпите... Те са просто ужасяващи. През останалото време е като мъртва, така отпусната и предадена. Малкото момиченце плаче почти непрекъснато, сякаш ни моли да не я нараняваме... Толкова много тъга има в гласчето й, толкова мъка...
Предполагаемите причини за състоянието й са епилепсия, травма в главата от удар, всичко, което засяга мозъка и нервната дейност, както и гана, макар тестът да беше отрицателен. Борим се заедно с нея, за да й дадем шанс и правим всичко по силите си да й е по – леко. Прогнозите на лекарите, обаче, не са обнадеждаващи. Надяваме се Фейт да се пребори, говорим й постоянно, че трябва да се стабилизира и да повярва, че хората не са само лоши. Ние ще направим за нея всичко, което ще й обещае един по – хубав живот занапред, тя само трябва да се справи и да разбере каква е истинската сила на човешката любов.
През уикенда, редом с всички останали сигнали, получихме и един доста страшно звучащ. Той се открояваше с пълната безпомощност на едно куче и нямаше как да не се отзовем. Искахме тази история да започне и да завърши с нещо много истинско – колко важно е да не останеш безразличен. В нея участват група деца, а зад тях няколко загрижени човека, които бяха връзката с нас. Фейт е нашата основна героиня. Нейната съдба, преди да ни срещне, е изтъкана от догадки, но никак, никак не е розова...
Гордеем се да напишем, че именно деца са причината Фейт да се озове при нас. Малката, не повече от 3 – 4 килограмова душица се появява в к – с Славейков /парка/, близо до заграждението за кучета. Няколко дни хората от района я виждат да се скита сама и после тя изчезва. До деня, в който една безкрайно мила жена ни се обади с молба за помощ. Тя съобщи, че децата са я извадили с дружни усилия, няколко дни след като Фейт е паднала в близка шахта, дни изпълнени с много болка, страх и молби, на които никой не се е отзовал, освен децата... Жената ни обясни, че кученцето е с потрошени крака, защото не може да стои изправено. Ние тръгнахме натам, даже без да попитаме колко е голямо, за да предвидим нещата, които ще са ни нужни. Заварихме децата, които ни чакаха, разказаха какво се е случило и ни изпратиха заедно с Фейт до колата, а самата тя беше дезориентирана и сякаш без връзка с действителността. После дойдоха лошите новини…
След прегледа се установи, че краката на момичето ни не са потрошени. Тя бе толкова слаба, че й бе невъзможно да се изправи на крака. Под меката й козинка напипвахме само остри, стърчащи кокали /това, за съжаление, не се вижда от снимките!/ Толкова слабо животно не бяхме намирали скоро. Видимо домашна, с подстригана козинка, тогава се надявахме, че е изгубена. Но в подобно състояние и съпоставяйки времето, от което обитаваше квартала, това не бе възможно. Оказа се, че Фейт изпада в пристъпи, точно като епилептичните, една от вероятните причини да е изхвърлена. На малкото й слабо телце има огромна рана, вече зарастваща; от изгаряне. Тя не се ориентира в пространството, сякаш е сляпа и глуха. Отказва да се храни и се налага през два часа да я храним насила със спринцовка. А пристъпите... Те са просто ужасяващи. През останалото време е като мъртва, така отпусната и предадена. Малкото момиченце плаче почти непрекъснато, сякаш ни моли да не я нараняваме... Толкова много тъга има в гласчето й, толкова мъка...
Предполагаемите причини за състоянието й са епилепсия, травма в главата от удар, всичко, което засяга мозъка и нервната дейност, както и гана, макар тестът да беше отрицателен. Борим се заедно с нея, за да й дадем шанс и правим всичко по силите си да й е по – леко. Прогнозите на лекарите, обаче, не са обнадеждаващи. Надяваме се Фейт да се пребори, говорим й постоянно, че трябва да се стабилизира и да повярва, че хората не са само лоши. Ние ще направим за нея всичко, което ще й обещае един по – хубав живот занапред, тя само трябва да се справи и да разбере каква е истинската сила на човешката любов.
ss1948 преди 173 месеца
1
This Bridgestone Super Bowl ad is about "Carma" with a "C." It's the belief that one's good driving deeds do not go unrewarded. In this memorable tale, a cha...
Избрано от форуми
Няма намерени постове
